Камбоджа › Ангкор
Четвърто чудо – Ангкор. В Камбоджа се продават цигари марка “Ален Делон”, струващи половин долар. В Камбоджа за под долар може да намериш 0.7 литра шотландско уиски (смесено по традиция с висококачествен местен алкохол), от което не боли глава. Горе-долу такава е и цената на бирата Ангкор, а тя носи името на най-големия религиозен храм в света, намиращ се в непосредствена близост до град Сием Реап. Ангкор значи свещен на кхмерски, а в огромния комплекс от хиндуистки и будистки храмове се намират Ангкор Ват (свещения храм), Ангкор Том (свещения град) и още десетки забележителни постройки от каменни канари, докарани от планините Кулен на 40 км от тук. Целият ареал, в течение на векове, е бил строен, поправян и дострояван от могъща династия, която за пръв път се появява по китайските хроники в края на 13ти век – вече задминала апогея си. Джаяварман II още от ранния 9ти век поставя началото на ангкорските крале, а Джаяварман VII е строителят на много от будистките монументи, когато в опит да “покръсти” народа си, сменя държавната религия от хиндуизъм на будизъм (Махаяна). В последствие страната на кхмерите се изтощава военно и най-вече финансово, столицата се премества от Ангкор в Пном Пен, но все пак кхмерите приемат будизма в неговото друго течение Теравада (което някои неправилно наричат Хинаяна). Какво може да се каже със сигурност за Ангкор? Храмовете са разпростряни на територия с обща площ над 400 км2, от двете им страни (изток и запад) има две огромни езера-резервоари с вода за напояване, течаща по майсторска система от канали, населението на Ангкор Том е било около 300 000 души, а населението на целия комплекс било около милион. Всичко това от времена, когато холандските племена са живеели в мочурища, а петдесет хилядното население на Лондон се е борило предимно с плъхове. Владетелят на кхмерите се наричал Девараджа. Този потентен полубог-полукрал с харем от 3000 жени и няколко съпруги всяка вечер се изкачвал до спалнята си в златната кула Пимеанакас, където по задължение трябвало да изпълни любовен ритуал с деветоглава змия, приемаща образа на жена. Ако Девараджата пропуснел и една вечер, той бил обречен на смърт. Това предание навярно рефлектира факти от архаичното битие на кхмерите – както споменава китайският дипломат и хроникьор Жоу Дагуан жените в Камбоджа били ненаситни на секс, а единствената възможност за почивка на мъжа била до втория ден след раждане. Всичко това е разбираемо – по много от стените на храмовете има релефи на митичните танцьорки “апсара”, а те и до сега изглеждат все така тайнствено съблазнителни… дори и без пукнат грош в джоба си. Не съм в състояние да опиша безкрайната хармония, красота и монументалност дори и само на най-незабележителните храмове. Ангкор Ват и Байон са шедьоври, които поставям наравно само с пирамидите, китайската стена и египетския Абу Симбел. А всички други колосални постройки от Боробудур и Мачу Пикчу до европейските дворци играят някъде във втора дивизия. Входният билет за Ангкор Ват струва 20$ за ден, 40$ за 3 дни и 60$ за седмица, но е наивно да се смята, че тези пари отиват в борбата срещу бедността на страната. Фирмата Сокимекс (камбоджанската петролна империя) е получила концесия за Ангкор и е поела този доходен бизнес от държавата. Някъде от индонезийските Прамбанан и Боробудур престанах да плащам входове на новоизлюпени милиардери-посерковци и макар, че Ангкор не бе изключение, определено трябва да получа награда за щурмуването му с велосипед. Връщаха ме около 6 пъти, имам и снимка с един от пазачите, но в последствие, макар и с доста усилия, успях да разгледам всички храмове, които си бях набелязал. Дори и Сокимекс не е в състояние да опази такава голяма, обрасла площ от една твърда и инатлива българска кратуна.
Снимки от всички пътувания
 |