Венецуела › Карупано
Карупано е не многолюден град на крайбрежието и съдейки по многобройните лозунги в жълто и синьо местното население бе изцяло на страната на опозицията. Пред сградите на избирателните пунктове се редяха тълпи от чакащи гласоподаватели, а около тях бдяха войници с пушки. Местните мъже бяха по потници или голи над кръста, а жените имаха африкански телосложения с характерните за тези паралели пищни гърди и задници. Въпреки широко разпространените клишета за венецуелските красавици и училищата за Мис Свят нямаше чак толкова много жени, отговарящи на класическия наш идеал за красота. Неделя е, и улицата през деня е само едно голямо мъртвило. След 11-12 температурите болезнено се вдигат и хората се разхождат единствено по крайбрежните улици и паркове, където се усеща свежия полъх на Карибско море. Деца играят на тревата, влюбени двойки се обичат по скалите над плажа и родители седят на капанчета и хапват сандвичи или надигат чаши с прясно изстискан сок – усещане като от курорт. А надвечер градът се събужда от дългата си сиеста и първо се раздвижват автомобилите. Кадилаци с червени знамена надуват клаксоните си пред хората с червени фланелки, а шевролетите в синьо и жълто също изпълват с ръмжене и глъч широките улици. Първите предварителни резултати от референдума бяха обявени и опозицията се оказа със съвсем реални шансове за победа. Всъщност всичко протече изключително цивилизовано и спокойно, а ден след това Чавес по философски прие поражението си с думите – „Реформите ми все още са прекалено напредничави, но продължавам да се боря за тяхната реализация.” И така резултатите бяха признати за официални.
Снимки от всички пътувания
 |