Венецуела › Начало

Декември 2007

Двамата с Теди кацнахме в Каракас на смрачаване и бързо минахме граничен контрол и митницата. На излизане от летището подминахме някакъв младеж, който предложи да купи долари по курс 1:4000. Официалният курс бе само 1:2000, но въпреки това смених към 50 долара по него, колкото да стигнем до столицата. Всеки чужденец, пристигащ като надрусан след дългия полет е лесна плячка за местните, а Каракас – град с висока криминална престъпност, не само според южноамериканските стандарти. Около седмица преди това се запознах с Алфредо (ето го тук) – венецуелски музикант, живеещ от дълги години в Австрия – и той предложи да не търсим хотели по тъмно, а да отседнем при родителите му. Така било по-сигурно, а навремето Алфредо идвал и в София и следвайки венецуелските си инстинкти за самосъхранение категорично беше отказал да стъпи в градинката пред Кристал след 11 вечерно време. Съветът му бе да хванем такси от летището, но местните бакшиши нямаха и представа къде се намира адресът, който им показахме. Така стигнахме пеш до другия терминал за вътрешни полети, от където хванахме автобус. Потеглихме по разписание и някои от пътуващите около нас сложиха по една топла дрешка, а другите затракаха със зъби – климатиците по венецуелските автобуси обикновено работят в режим замразител (българският еквивалент на тази чуждица е фризер). Първото ни впечатление от столицата бяха огромните купчини торби, хартии и черни чували с боклук по Авенида Сукре, но точно тогава имаше и огромна анти Чавес демонстрация и изглежда отпадъците бяха от нея. Автобусът ни остави в центъра на града, а от там хванахме „официално” такси към квартал „Ла Калифорния”.

следваща →

Снимки от всички пътувания