Венецуела › Кафе
Преди много години в Китай за пръв път видях как лесно съхнеше и биваше почистван от шлюпки ориза по пътищата, разпиляван под гумите на многобройните коли и автобуси, минаващи отгоре му. А във Венецуела имаше подобна технология за изсушаването на кафето. Върху цялата площ на една дълга улица бе разхвърляна последната реколта на селяните и някакъв младеж се разхождаше гордо наоколо и заравняваше зърната с плоско, дървено гребло. До него се мотаеха кучета, пилета и котки и няколко приятелчета калпазани, които го дразнеха и ритаха кафето или го вдигаха на купчинки, а от време на време над цялата майстория минаваше мотор или микробус и в кафето оставаха прашни дири. Логично е, че вместо скъпи машини за сушене тук ще се използва нагорещения през деня асфалт, а вакуумираната и луксозна опаковка на крайния смлян продукт не бива да заблуждава, че всички стадии от производството на кафето са спазвали същата маниашка стерилност – подобно на шкембе чорбата и тук малката доза мръсотийка е само в плюс на вкуса.
Снимки от всички пътувания
 |