Венецуела › Петрол
Нощта на път към Карупано стана студена. Климатикът работеше пак на пълна сила, така че пътниците без одеяло или спален чувал рискуваха да пристигнат с посинели крайници. По-късно един руснак каза, че се качил в автобуса по шорти и фланелка. Пробвал да се сгрее с бутилка водка, но не успял и търсейки завивка тръгнал да къса пердето на прозореца. Седящите наоколо обаче му разяснили, че за такова провинение се влиза директно в панделата и тази алтернатива му се сторила още по-неприемлива… Както цената на млякото, така и цената на бензина във Венецуела е фиксирана на няколко цента за литър, а вследствие колите се използват и като хладилници и като мощни стереоуредби без на някой особено да му пука. Огромна част от автомобилите са американски шевролети или кадилаци с разход, характерен за времената преди 30-40 години, но това също няма значение. По-късно видяхме, че много от нивите на селяните са доста отдалечени от селата. Имаше насаждения с банани, мандарини или кафе по най-затънтените хълмове, до които вместо пътища водеха само кални коловози. Така че огромна част от местната икономика се гради върху субсидиите и върху ниската цена на горивата – ако по някакви причини на пазара се появи „свободната конкуренция” в лицето на малкото петролни гиганти, то тази икономика ще се срине безславно.
Снимки от всички пътувания
 |