Добрахме се и до Кумана – многолюден мравуняк на крайбрежието, основан около 1520 година, от когато според аналите започва заселването и колонизацията на Южна Америка. На хълм, недалеч от морето и до днес стоят все така солидните крепостни стени на каменния форт, устоял на набезите на индианци, корсари, а в последствие и испанци… плюс няколко земетресения. Ръждясали оръдия сочат с цевите си към водите на сегашното пристанище, а на най-видно място се издига и кръстът, в чието име с желязна и кървава ръка е бил плячкосан поредния континент. В подножието на форта и сегашния център на града се виждат няколко напукани отвън църкви и още повече порутени сгради, а църквите в Южна Америка на брой са почти колкото джамиите в мюсюлманския свят – като една логична човешка закономерност почти по същото време, когато минарета са никнели из зидовете на старите църкви в Константинопол, испанските олтари също са били вграждани в останките от друговерни и по подобен начин „езически” светилища.