Градът е малък, с викториански дървени къщи, част от които - наколни. Но катедралата Сейнт Джордж е една от най-високите дървени конструкции в света, а сградата на кметството също се е състарила с достойнство. Няколко са търговските квартали с тълпи от хора, сред които се чувстваш сигурно. Магазините затварят в 6 следобед, в неделя почти нищо не работи. На мястото на бившия форт в момента се строи „Мариот” и пясъкът точно там е пълен с боклуци, но малко по на изток има сносен плаж и крайбрежна улица с пейки, продавачи на сладолед и романтично настроени двойки. Огромна дървена колиба, построена 1972 г. по подобие на местна индианска къща, е приютила конференция на необвързаните страни, а до нея е квартал с няколко посолски комплекса. Въпреки всичко усещането си е за село, викторианско село, примерно родното място на Том Сойер или декор на робска сага от Луизиана. Гаяна е единствената англоговоряща страна на континента, но разбираема дори за англичанин в най-добрия случай е всяка пета дума. Ботаническата градина е ужасна и графитите около нея предупреждават – „Сарван е крадец. Раследвъйте гу!”. Но Сарван не се появи, дори и по пътя към дирекцията на национални паркове, където искахме да съберем малко информация и да извадим разрешително за водопадите Кайетур. Не успяхме нито с едното, нито другото – трябвало да минем през агенция и трябвало да летим до там. Сега бил дъждовният сезон и нямало как да стигнем по земя. Ставаше дума за плащане и не бях особено настоятелен, но за да вложа смисъл в цялата разходка ползвах тоалетната им на сбогуване. Не намерих и газ за примуса, но поне напазарувах и дръпнах пари, което без да знам цените в провинцията си бе абстрактна алгебра. Както и да е... пътуванията, започващи трудно, обикновено завършват славно.