Гаяна › Златотърсачи
Престъпност по селата извън Джорджтаун почти няма, но цените в Мадия хич не са селски. Причината е, че целият район по реката Потаро (приток на Есекибо) е една голяма мина за злато и диаманти. Стотици коптори от пръчки, брезент и найлони с тракащи генератори се появяват като термити в калта. Голи до кръста, но с гумени ботуши хора ровят из червената глина, а по реката плават бумтящи понтони, забили хоботи из дъното. Бразилците и китайците действат с размах и техника и вече цели участъци по реката са изсечени, но типичният златотърсач е само с кирка, лопата, корито и маркуч. Когато намереното из Потаро се понатрупа, миньорът отива до Мадия, продава го и праща парите на семейството си (кражбите и убийствата зачестяват и тук), а друг макар и по-незначителен повод за посещение на града, са пристъпите на малария и изобщо болестите, с които джунглата (подобно на растителността и насекомите) изобилства. В Мадия вече има бензиностанция, банка, 2 хотелчета, даже малко летище, а ежечасно променящата цена на златото е известна всекиму. Като пример - цената на стая е 15 евро, порция ориз и риба – 4 евро, кола до Памела Ландинг (10 км кал) – 40 евро, а отклоняването на самолета от Джорджтаун за Летем с допълнително кацане и излитане в Мадия - 400 евро. Всичко останало е почти два пъти по-скъпо от столицата – ето защо Кевин си взе момиче от Линден, а не от Мадия.
Снимки от всички пътувания
 |