Ливан › Хелиополис
Почти в центъра на Баалбек и самонатрапващи се от всички посоки са останките на Хелиополис - градът на слънцето. Руини, които с колосалните си измерения и в пространство и във време смазват всичко заобикалящо ги по най-безцеремонен начин. Още на входните стълби тълпите туристи леко се губят в размерите на тези порти, скроени за много по-голям наплив. Финикийци, гърци, римляни и араби са оставили по нещо от себе си - храмът на Баал, обители на безпогрешни оракули, камъни за жертвоприношения, колонади на стотина метра, храмове на Юпитер, Бакхус и масивни крепостни стени. Част от твърдия камък е транспортирана до тук от Асуан, но сякаш не става дума за стотонни блокове а за пощенска картичка, някои от изваяните от тях колони заминава след векове за Константинопол. Където Юстиниан полагал основите на Света София. По-меки камъни има и в района на града. Тъй като централният площад, върху който е храмът на Юпитер и колонадите, бил на леко заблатено място, основите на подиума са повдигнати и подсилени с монолити. Някои от тях са по 800 тона, а около Хелиополис - все така непоклатими и непомръднати от памтивека – лежат две грамади над 1000 тона. Мога да ги сравня само с недовършения обелиск до Асуан, а като конкуренти на колоните в Баалбек се присещам единствено за тези в Карнак. Трудно е да си представим как са изглеждали тези днес мъртви останки, когато под колоните и до подиума през гърлата на лъвски глави, е шуртяла вода, а гигантските облицовки със сценки от живота на Бакхус вместо начупени по пода са украсявали тавана на храма на 20 метра по-високо.
Снимки от всички пътувания
 |