Венецуела › Серо Негро, 2300 м.н.в.

След като бях качвал няколко Черни Върха в България, реших да не пропуснем тази възможност и във Венецуела. На двайсетина километра от Карипе се намира Cerro Negro, който и по височина е от същата категория – около 2400 м. Придвижихме се с обществен транспорт до Савана Ла Пиедра – село в подножието – и след това пробвахме до къде стига асфалта над него. На последната къща ни спряха с новината, че за да продължим нагоре трябвало разрешение от военните, но това не бе основателен повод за връщане. Малко преди къщата пътят се разклоняваше надясно към стръмен баир с изглед на всички посоки, а от там се виждаше продължението на пътеката за върха. Първоначално тръгнахме по поредица от хлъзгави поради огромната влага камъни. Гората бе пълна с крякащи птици и бавно и приятно, но внимателно се изкачихме на малко езеро. От там зацепихме право през едни поляни и газейки в мократа трева до колена стигнахме пред ограда. Прескочихме я, продължихме през други мокри поляни, после прескочихме още един плет и излязохме на подстъпите за върха. От тук нататък вече нямаше пазачи, искащи разрешителни. Въпреки, че до горе се стига само за 3 часа, разходката е изключително красива и разнообразна. Минава се първо по стръмен и кален склон, който набързо смачква огромна част от денивелацията, а после се върви през сравнително полегата, гъста и тъмна тропическа гора. Влажността е единственият по-осезаем дразнител, но след гората се излиза в откритото подножие на самия връх и отвесни варовикови скали те заграждат от няколко страни. Малко под северните склонове на върха има 1-2 места с няколко отвеса за откатерване, които обаче не са проблематични дори и за хора с раница. По-подходяща за мазохисти е източната стена, почти отвесно изчезваща след 200-300 метра в ниското. И вече на финалните напъни се откри нещо изключително грозно, но грозни върхове няма… с изключение на тези, за които са се погрижили хората. На най-високата точка бе разположена огромна като рекламно табло желязна рампа и под нея имаше няколко мърляви платнени колиби, две антени и дървена барака. Около всичко това бяха разхвърляни матраци и материали, донесени до тук от хората, които раздаваха разрешителни. Хапнахме и въпреки цялата безсмисленост на това начинание прибрахме боклуците си в раниците, а после се спуснахме обратно в ниското.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания