Тайланд › Ко Чанг
Продължавайки на север стигнах до провинция Ранонг на бирманската граница. От едноименния град може да се влезне с лодка до Victoria Point в Бирма, но пътят на север до Янгон не е отворен за чужденци. Трябва да се лети или плава с кораб, а нямам и виза, така че оставям Бирма за по-нататък и хващам лодка до Ко Чанг – слонския остров. В Тайланд има поне 2 слонски острова, но докато другият в провинция Трат е голям и развит, Ко Чанг в Ранонг е малък, без електричество, без шосе, без автомобили и без много туристи. На острова наемам бунгало почти на самия плаж, чийто пясък е ситен и фин, на два пласта – черен отдолу и бял на повърхността. Андаманско море е топло, прозрачно и чисто, а крайбрежната ивица от западната страна на острова е обсипана с палми и кашу. Размерите на острова са 4 на 8 км, а във водата се виждат летящи риби, които отскачат като жабки от повърхността и минават така десетки метри. Миниатюрни рачета дълбаят дупки в пясъка и при отлив сръчно търкалят малки пясъчни топчета около дупките, в които предполагам снасят яйца преди прилив. На острова има глутници от бездомни кучета, които за щастие не нападат и не хапят, а в съседното бунгало на 50 м, живее (ако се съди по вида му) от дълги години възрастен англичанин, приличащ на изсушен от слънцето скелет. Преставам да филтрирам вода и няколко дни карам на сок от кокосови орехи, който е добър заместител. Сутрин събирам 10-15 ореха, даващи около 3 литра сок. Падналите кокосови орехи са обикновено кафяви на цвят и при разклащане се разбира дали имат достатъчно течност. Режат се трудно с малък нож, тъй като хилядите им влакна са изсъхнали и здрави, но постепенно перфекционирах уменията си и след няколко дни за 3 литра ми трябваше по-малко от половин час. На втория ден сладкия кокосов сок започва да ферментира, става леко кисел и газиран, но не може да замести бирата. Изключително лесно се режат зелените кокосови орехи, но те са на високо и трябва да се катериш като маймуна по палмите. Ядката на кокосовите орехи, след като се разчупи и изсуши на слънце, се нарича копра (позната на читателите на Джек Лондон), а копрата се използва за кокосово масло и има отвратителна, силна и тежка миризма. На Ко Чанг имаше също банани, каучукови плантации, индонезийското саву и много дървета с манго и джекфрут. Денят ми минаваше в плаж, разходки из острова и събиране на плодове и храна от природата, а най-вкусни определено бяха ананасите. Растението наподобява на столетник (разперил зелени, твърди и бодливи листа в пустинята), а на върха му се намира плодът, който е добре узрял, когато лилавият му цвят изцяло пожълтее. Източният бряг на Ко Чанг е само на 5 км от крайбрежната ивица на Тайланд, но на източната част плаж липсва и островът е осеян предимно с блата и мангрови, в които се крият агресивни раци и малки летящи риби. Най-приказното време е на изгрев, когато всичко се събужда и песните на птици, скакалци, гущери-геко и други шумни животни за половин час огласяват околностите във величествена симфония. Към обяд температура е висока, но поносима (ако си във водата), а дивите животни и полудивите глутници дремят, не вдигат шум и не издават звук почти до залез, когато всичко се раздвижва отново. Небето фосфоресцира нереално на шарени ивици в червено, зелено и пак червено през последните лъчи на слънцето, а водата се оцветява в маслено лилаво – щастливец е всеки, успял да види подобен спектакъл и всеки успял да се почуства, макар и за броени дни, като една неразделна част от него.
Снимки от всички пътувания
 |