Тайланд › Плаващ пазар
От Након Патом може лесно да се стигне до Дамноен Садаек, малко градче, чиято главна атракция е плаващия пазар. Цялата местност наоколо е прорязана от реки и канали и транспортта на хора и стоки се поема от лодките. Не съм бил във Венеция, но мисля, че точно в Тайланд си създадох добра представа за нея. Много са мостовете над реките и каналите, водите са обрасли с растителност, лилии и лотоси, но макар и зеленясали не са миризливи и мръсни както в Банкок. Стотици лодки сноват насам-натам, нагоре-надолу, продаващи плодове, шапки, подправки, сувенири, пържен ориз, супи или парчета месо с накацали по него мухи. Някои лодки плуваха постоянно една до друга, защото на една лодка примерно се пържеха банани, а друга ги продаваше и подаваше на клиентите, но гледката определено е впечатляваща само преди 8-9 часа сутрин, когато идват масово туристически групи и лодките с двигатели и европейци стават повече от лодките с гребла на местните продавачи. В Тайланд има не само плаващи пазари, но също плаващи дискотеки и плаващи ресторанти – платформи с тонколони или маси, дърпани от лодки по реки и канали, както се убедих в следващия град по пътя си – Канчанабури. Бях намерил хубав и евтин хотел на 2 метра от реката и далеч от шума на пътищата, но след като около 5 минути се порадвах на тишина и спокойствие, по реката Квай се зададе първия гигантски шлеп-гетобластър. В първия момент не разбрах от къде идва музиката, но когато платформата мина покрай прозореца ми, стаята се разтресе и малко след това започнах да усещам басовете с корема си. Имах късмет, защото явно нямаше много клиенти и по реката за няколко дни минаха само 2-3 дискотеки. А град Канчанабури е известен и с японската окупация на района, когато през втората световна война плановете им за бъдещи агресии из Азия изискват строежа на сиамско-бирманската железница. Сиам е старото име на Тайланд, а японските инженери са били категорични, че подобен проект, дълъг 400 км, не може да се осъществи за по-малко от 5 години. Но военните включват в строежа 60 000 бели и 300 000 “освободени от колониализма” азиатски военнопленници и доказват, че проекта може да осъществи от Септември 1942 до Октомври 1943 година. Японските инженери сигурно са били избити за некомпетентност, а заедно с тях намират смъртта си 20 000 от белите и 100 000 от азиатците. Около града има няколко огромни военни гробища, в града има няколко музея с историческа информация, фотографии и макети за тези събития, на края на Канчанабури е “моста над реката Квай”, който е бил бомбен много пъти от американците, но най-интересното е, че поради неграмотност, авторът на едноименния бестселър (по който е създаден и филм през 1957 година) е объркал името на реката. Квай е поне на 5км от моста и тя в последствие бива прекръстена след масовия успех и широката известност. Както и да е, много от гробовете изобщо нямат имена, а надписът върху мрамора е лаконичен – “Войник от войната 1939-1945. Известен само Богу”.
Снимки от всички пътувания
 |