Тайланд › Банкок
Най-накрая стигнах и до Банкок, но градът е по-известен сред местните с другото си име – Крунг Теп, значещо град на ангелите и познато ми вече от марка долнопробни цигари. Улиците на Банкок са широки и задръстени, но учудващо нямаше много смог и небето обикновено бе синьо. Подобно на други градове, Банкок е насечен от много реки и канали, които са имали както напоителна, така и канализационна или отбранителна цел. Чао Прая разделя града на две части, свързани с няколко моста, а по реката и клонговете (както се наричат каналите) се движат хиляди пъстри лодки. Градът е голям и е нужна поне седмица за по-големите атракции, които са – кралския палат и Ват (храм) Пхра с пазителя на Тайланд – смарагдов Буда (който всъщност е само от сапфирит), Ват Пхо – няколко древни ступи, облицовани майсторски с фаянс, двореца Виманмек – огромна тикова къща и няколко музея, Ват Арун – храма на зората, храма със златния Буда (който може и да не е златен) и още десетки ступи, прангове, будистки статуи, манастири и прочие. Интерес представлява също Патпонг – квартала на проститутките, където улиците са разделени по полове и сексуални предпочитания, а огромни реклами SUPER PUSSY заливат мрака с крещяща неонова светлина. Много от тружениците на Патпонг са деца, които също спазват правилата на възрастните. На Патпонг Сой 1 ти се усмихват само невинни момчета, а на съседната улица – отракани девственици. Но това, което остави в мен трайни спомени от града бе Сонкран – тайландската нова година между 13 и 15 Април 2005. От края на 2004 до сега това бе четвъртата ми нова година – след християнската, китайската и мюсюлманската. Още предните няколко дни забелязах огромни вани по улиците, които местните пълнеха с вода и покриваха с чергила, но някъде на 12 Април по улиците започнаха да се появяват деца, които лискаха вода по минувачите. Някои бяха намерили даже пръскалки с резервоари 5 литра и хаотично сипеха обилни струи. На 13 нещата кулминираха – взех автобус към центъра и за половин час, хората отвън изсипаха поне три кофи вътре. Контрольорката газеше в локви, а хората до прозорците бяха изцяло мокри. Шофьорът на автобуса също бе сложил кофа до себе си и на светофар или спирка хвърляше с кани по мотористите около себе си. По цял Банкок не можеше да се намери и едно празно шише, защото всички те бяха в употреба. Но освен водата, хората се мажеха по глави, бради, рамена и вратове с бяла боя, която после някой измиваше и така до безкрай. Покрай реки и мостове бяха сложили помпи и водата се сипеше като от фонтан върху минувачите, а групи от по 10 души, седнали полупияни на бидони с вода обикаляха из града с пикапи, джипове или тук-тук и също заливаха всичко наоколо. Всичко това продължи няколко дни и сух е останал единствено който не е излизал на улицата, но за мен тайландският Сонкран свърши на 14ти. Взех влак към Араняпратет и след няколко часа чакане минах тайландската граница. Трудно е да се категоризират страните, но за мен винаги е имало само два типа. Страните-прозорци са покрай пътя ти – към тях обикновено гледаш като през витрина. Въпреки красотата на природата и атракциите Тайланд бе само страна-прозорец, която почти не промени представите ми за Азия. Другият тип са страните-врати, през които минаваш и излизаш зашеметен, страни които разбиват клишета и експлодират в съзнанието. След тайландската граница вратата се отвори и влезнах в Камбоджа – страна на чудесата, където хората безмилостно продължиха с празниците за нова година.
Снимки от всички пътувания
 |