В най-тясната част на южен Тайланд, само 22 км делят Андаманско море от Сиамския Голф и след като пресякох провинция Ранонг, сравнително бързо стигнах до град Чумпон, където за кратко отседнах на източната крайбрежна ивица, предлагаща също безкрайни, безлюдни и красиви плажове в непосредствена близост на джунглата. Продължих на север и с влак 3. класа стигнах до Након Патом – първата тайландска столица на 50 км от Банкок. В Након Патом се намира Пра Патом Чеди (първият храм), а той е най-високият будистки монумент в света, издигащ се на 120 метра в небето. Легендата гласи, че Пан бил кралски син, комуто предрекли, че ще убие баща си. Малко след раждането Пан бил захвърлен, но това не помогнало – една бездетна и грижовна жена го спасила, осиновила и отгледала. Когато възмъжал, очите на Пан се отворили за несправедливостта в кралството. Той оглавил местния фронт за свобода и демокрация и не след дълго пророчествата наистина се сбъднали. Жената, която го отгледала, не пропуснала да му спомене, че кралят всъщност е негов роден баща, а това било изключително лоша идея, защото в пристъп на умопомрачение Пан убил и нея. Будистката религия подчертава авторитета на възрастните в семейството и учи на абсолютна признателност и лоялност към хората, които са те родили и отгледали. Много притчи цитират като висша добродетел покорството пред зли и строги родители, така че да убиеш баща си и малко след това майка си е повече от кощунство… но за всичко си има изход и изходът на Пан, както го посъветвали монасите, бил да построи ступа, висока колкото полет на птица, за да изкупи вината си. Легендите са си легенди, но фактите на археолозите са, че Након Патом навремето е бил могъщ, голям и важен град, от който тръгва разпространението на будизма в Югоизточна Азия, малко след като крал Ашока започва да го популяризира извън пределите на Индия. Ступата на Пан първоначално е била висока само 30 метра, но оттогава градът десетки пъти е бил напускан и разрушаван от хора или от джунглата след дълги войни с кхмери и бирманци. Едва преди 150 години, тайландският крал Рама IV строи в Након Патом дворец малко по-прохладен от постоянната си резиденция в Банкок и градът оживява отново, а старата ступа е зазидана в основите на нова ступа с височина 120 метра, която и до днес е все така величествена. В градината около ступата има много статуи на Буда, до тях са посадени свещените дървета Бо и Баниян, а от четирите страни на ступата има павилиони с полегнал Буда, прав Буда, седнал в стойка лотос Буда и т.н. Пред павилионите има жълти топове навит плат, на които може да напишеш желание, а до тях на дълги маси са поставени будистки панички за дарения, където пускаш дребни монети, които купуваш предварително. Паничката е широко разпространен символ на милостинята и ако някой реши да стане монах се казва – “Дойде и неговото време за робата и паничката”. Монасите трябва да следват няколко прости правила – да носят жълти роби и да бръснат главите си, да не пият, да се молят и да ядат по два пъти на ден, да събират рано сутрин милостиня, да не докосват жена, но винаги могат да се върнат обратно в нормалния живот по собствено желание. Често, когато по автобуси жена събираше пари и даваше билети на пътниците, монасите седящи до мен ми подаваха парите си, за да избегнат контакта с нея… но всяко правило си има изключения – малко след Након Патом прочетох във вестника как висши тайландски монаси, отишли да освещават храм, след церемонията били заварени да играят на комар, около няколко празни бутилки ром и купчина мазни порносписания. Все пак са имали чувство за мярка, защото е можело да си вземат и проститутки…