Март – Април 2005
Минах малайската граница, смених няколко долара за джобни пари и влизайки в Тайланд сверих часовника си. Тайландците са с един час назад и 500 години напред във времето, а календарите им сочат 2548 година от будисткото летоброене. Всяка нова страна е като ребус за пътника и опитът ми, придобит в Индонезия и Малайзия тук не струваше нищо. Нещата се заплитаха допълнително от факта, че надписите са с тайландски букви, а тайландските букви изглеждаха като смесица от китайски, египетски и марсиански йероглифи. Азбуката им се състои само от 44 съгласни и два комплекта по 12 гласни, като за “к” има примерно 5 букви, а тайландският език е близък до китайския и различните интонации дават различен смисъл на сричките. Категорично се отказах да науча тайландски за 1 месец и макар и с трудности се разбирах само с английски и български. Първият град по пътя ми е Хад Яй, а Хад Яй е едно модерно, шумно и прашно, но приятно градче, пълно със супермаркети, всякакви магазини, хотели, банки и туристи. След дивата Индонезия ме впечатли присъствието на толкова много европейци, но по-голямата част от туристите тук са малайци, за които Тайланд е предимно евтин пазар на стоки и жени. Проституцията в Малайзия е китайски монопол за китайски потребители и по много салони виси надписа – “Не предлагаме масаж на мюсюлмани”, така че мюсюлманите идват да харчат парите си в Хад Яй само на час от границата. Дотук добре, но нещата започват да се усложняват от факта, че южната част на иначе будистки Тайланд е с предимно мюсюлманско население. Би трябвало малайските пари да помагат за едно по-бурно развитие на района, но на практика южните провинции Сонкла, Яла, Паттани и Наративат са най-слабо развитите в страната. И мюсюлманите от Тайланд и Малайзия започват да се чувстват ощетени и да говорят за социални проблеми, а опонентите им и правителството в Банкок говорят за ислямски екстремизъм и война против терора. В крайна сметка конфликтът в южен Тайланд бе придобил изключително масов характер – нямаше ни ден без вестниците да споменат за “стрелба от мотори” по полицаи, съдии, будистки монаси и т.н. а само 2 седмици след престоя ми в Хад Яй избухнаха едновременно три бомби, една от които на летището. До сега атентатите никога не са били директно насочени против туристите, но конфликтът все още е в началната си фаза, чийто логичен завършек би бил с преход към “меки” и неохранявани цели, още повече в страна, дотолкова зависима от туризма, както Тайланд.