Египет › Цени
Основна колона в исляма е богатите да даряват и делят с бедните. Вярващите уреждат тези сметки в кварталната джамия, а за гяурите, невежи в корана, входните билети примерно са фиксирани десеторно и всички други услуги се оценяват в зависимост от умението да се пазариш. Един от малкото местни вестници на английски, “The Egyptian Gazette”, печата под заглавието си и сумата от 50 пиастра, но често върху нея има бяла лепенка, а върху нея с химикал е надраскано “2 пунда” т.е. свободният предприемач иска троен бакшиш за услугата “вестник с лепенка”. В такъв случай плащаш 50 пиастра и взимаш оригинала – все пак и лепенките и трудът струват пари. Но дори и с минавките Египет не е скъпа страна, транспортът, както в по-голямата част на света, излиза малко над 1$ за 100км, хотелските стаи струват по 3-4$, а фелафелите и туршията са почти без пари. Всъщност за 100км във влак 3. класа платих към 35 цента, а за 2$ отседнах в Суецки хотел, където почиваха бачкери от всички строежи из центъра на града, настанени по петима в стая, заедно с хлебарките, прехранващи се от трохите и боклуците им. Определено не съм гнуслив, но само с усилия и неприязън храчех в мивката, а за тоалетната по-добре изобщо да не разправям. Одеялата и възглавниците носеха сини печати “Military Healthcare Facility Property” или “US Army Hospital – Nuernberg” и изглеждаха непрани от времето на последния храбър GI, завърнал се вкъщи с поцинковано пардесю на държавни разноски. Само за 1$ повече (в друг град) може да се намери чиста стая с вътрешна баня и климатик, а за още 1$ повече (в същия град) може да се намери и много по-лоша стая. Правила в Суец няма никакви, а малкото изключения важат единствено за многобройните моряци, гастарбайтери, контрабандисти и други търговци, въртящи своя малък бизнес около бизнеса на канала.
Снимки от всички пътувания
 |