Три кръста в мъглата › Ден втори
И Бог видя, че светлината бе много и сложи мъгла на небето. И дойде вечер, и стана утро - ден втори.
Маршрут: хижа Бергфрид (1800 м) - връх Гмайнек (2600 м) - хижа Райсек (2280 м). Денивелация 1700 м - 9 часа.
Не вярвайте на това, което пише по интернет. Горният маршрут там е даден за 4 часа, но аз го гледах на картата и недоумявах - как? Имаше два варианта - този по билото не се минаваше (или поне под въпрос) без осигуровка и пак не можеше да е 4 часа, а другият включваше слизане до ~ 1500 м и приличаше на лек маратон. Още преди да тръгна се обадих на хижарката в Бергфрид, но тя не можа да даде информация. После питах и други, но хората тук общо взето си седят по домовете и не ходят до съседните хижи. Както и да е - тръгнах към връх Гмайнек, който бе първа спирка при всеки случай, а там щях да реша на място. Не знам по каква причина много от имената в района са леко психарски - Гмайнек може да се преведе като Подъл връх, Райсек е Откъснат връх, Тристен - Печален връх, а първенец в класацията е Гроселендшарте - "премка голямата мизерия". Душевадката над хижа Сандански ряпа да яде... Загубих се - стадо крави бяха полегнали преживяйки точно над маркировката, а тукашните крави са жълто кафяви на бели петна и с размерите на малък африкански слон. Другите живи същества, които срещах по пътя си бяха малки черни гущери, каквито съм виждал (с допълнителна жълта окраска) по време на дъжд и у нас. По някое време стигнах до една премка, а нагоре билото за Гмайнек се губеше в мъглата. Поех към върха и се ориентирах по ограда, която пази кравите от пропадане в пропастта на изток. Тук пасбищата понякога стигат до ~ 2500 м и след малко се отвори и пропаст на север. Продължих на запад, намерих маркировката и след още малко бях на върха. От Гмайнек се откривали чудни гледки - как ли пък не? Добре че можах да видя побития кръст на върха... Нямаше никакъв начин до огледам късия кози вариант №1 до следващата хижа, така че се захванах с маратона. Към обяд изпих един топъл чай на хижа Колмайер (~ 1500 м) и след 10 минутна почивка поех към предстоящото спичане (спичане - посока нагоре, шпецване - посока надолу; от терминологията на доктор Никълъс). След час, час и половина времето ще се развали - каза един селянин, който си търсеше кравите. А кравите му били сиви и аз ги бях запомнил, така че упътих човека. Тогава не ми го побираше главата как времето може още да се развали, но селянинът се оказа прав. Пътят вървеше в страни на една малка река, минавах по склонове, подминавах водопади и пасящи крави, а двете накъсани била в страни се забулваха от мъгли. Истинският купон започна след езеро Росалм. От там има едно стръмно качване по камък към едноименната премка, а за по-ведро заваля силен дъжд и падна мъгла. Драпах нагоре по червената маркировка, дъждобранът ми оказваше само морална подкрепа, камъните бяха излъскани като пързалка и на няколко пъти краката ми пропадаха в дупки... И така до безкрай - нямаше никаква видимост, а проклетата премка все не идваше и не идваше. По някое време бялото на мъглата стана малко по-бяло и това ми даде сили за финала. Краката ми пак бяха схванати, но бях на премката. Спуснах се към хижата веднага и с облекчение видях огромната язовирна стена и първите признаци на цивилизацията. А там се проснах в хижа Райсек (да не се бърка с хижа Рай) пак сам на около 20 нара.
Снимки от всички пътувания
 |