Три кръста в мъглата › Ден трети

И Бог се почеса по темето, видя че нещо липсваше и сложи сняг на небето. И дойде вечер, и стана утро – ден трети.

Маршрут: хижа Райсек (2280 м) – връх Райсек (2960 м) – хижа Райсек (2280 м). Денивелация 700 м – 4 часа.

Още предната вечер казах на хижаря, че ще реша на сутринта дали оставам или не. Станах с усилия към 6:00 и погледнах през прозореца. Мъгла пъплеше по южните склонове от долу на горе, а дори и без да съм синоптик знам, че това не е добър признак. Закусих в очакване – след 15 минути заваля и дъждец. Всичко си идваше на мястото. Към 7:00 дъждът вече се лееше от ведро, вятърът биеше по австрийското знаме пред хижата, а мъглата закриваше всичко друго наоколо. Няма да пътувам днес – казах на хижаря и подремнах още 2-3 часа. По някое време погледнах пак през прозореца и тъй като поне дъжд липсваше реших да скокна до връх Райсек. Така и така нямах друга работа… Пътеката минава покрай дигите на двата язовира и след това се шмугва между два 2800-ника към премка с неособено сполучливо психарско име (Ридкопф – Блатна глава). Ручеи се изсипваха от всякъде след ведрия утринен потоп, а цивилизацията заедно с хотела и зъбчатата железница оставаха в низините. Стигнах по изсъхващи камъни до втора премка – Калте Херберг (студен приют – с право), а от там до горе оставаха около 250 м денивелация. Склоновете на Райсек бяха бели от току-що навалелия снежец и за около 2 минути на юг се откри чудна гледка към някакво езеро. Всички други посоки бяха грижливо повити в симпатична мъгла и черни облаци. Спичането е единствения начин да не умреш от студ и през лека суграшица бях след 800 стъпки на върха. Когато усещам, че се напъвам за да стигна до някъде – броя стъпките си. Там се откри прекрасна гледка към втория мъглив кръст по маршрута ми, който беше заледен, заснежен, замръзнал и за… псуване – да не кажа по-силна дума. Последните записани в тетрадката гости бяха от преди три дни и от преди лошото време – метеоролозите го наричаха по научно “адриатическа зона на ниско атмосферно налягане”. Едва след няколко дни ми казаха, че в хотела при железницата (на 10 минути от хижата) бил най-високия плувен басейн на Каринтия… Наядох се като алпийско прасе и се натъркалях по всичките нарове.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания