Три кръста в мъглата › Ден първи

И Бог видя, че светлината беше добро и водата също беше добро и сложи гръмотевици и дъжд на небето. И дойде вечер, и стана утро – ден първи.

Маршрут: село Требесинг – хижа Бергфрид (1800 м). Денивелация 1000 м – 4 часа.

Станах рано. Хванах първия влак от Виена и бях в Шпитал ан дер Драу по обяд. Почти веднага поех с автобус за Требесинг, който ме изсипа в селото към 1 часа. Имах карта на района, но не съвсем. Тя започваше от връх Райсек, а там трябваше да съм чак на третия ден. До тогава – на автопилот и това, което си бях набил в главата по интернет през предните няколко дни. Носех около 15 кг раница със спален чувал, храна (светата троица – фъстъци, сушени плодове и шоколад), дрехи, вода и пантофи за ледник (котки). Изминах първите няколко километра по асфалт нагоре, но той води само до там, където свършва асфалта и това ме радваше – след около час бях до една дървена хижа и се започна с драпането. Зарадвах се също, че влизам в гора – от черното небе се сипеше ентусиазиран дъждец, а нагоре по билото трещяха гръмотевици. Подминах няколко дървени порти, които заграждат териториите за паша на добитъка. Те са вързани най-често с вериги, понякога с карабинери и понякога с други съоръжения – ако разбереш как, отваряш портата, минаваш през нея, издраскваш се на бодливата тел и след това пак я затваряш. Малко след втората порта изпуснах маркировката и се замотах за 20 минути, но през следващите няколко дни това се случи само още два пъти. 90% от пътеките в Австрия са по-добре маркирани и от най-добре боядисаните пътеки в България, а маркировката е червена и престанеш ли да я виждаш дори 10 минути – значи не си на прав път. Продължих да се спичам нагоре и след като бях изморен (от няколкодневно недоспиване) още преди да тръгна, получих леки схващания в краката. Но сякаш като по команда се появиха малинки, иззобах няколко храста, изпих един литър вода и стигнах до по-полегато и открито място. Не съм броил колко пъти вадих и прибирах дъждобрана, над мен всичко пак се зачерни и затрещя. Когато се проясни хапнах още една ябълка и след още малко бях на хижата. Оказа се, че съм единственият гостенин, побъбрих малко с хижарката и дъщеря й и след една вкусна чорба се метнах на наровете.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания