Сенегал › Послепис

Всъщност пътеписът ми за Сенегал трябваше да започне от Македония. Често са ме питали – Това име Варошанов руско ли е?, а то води началото си от древната българска дума вароша (която значи крепост) и от едноименния прилепски квартал под Марковите кули. Преди стотина година прабаба ми качила дядо ми и сестра му в една талига и потеглила за София, докато мъжът й се търкалял в окопите. Причина за това били сенегалците (а тя ги наричаше арапите), които появявайки се във френската армия създали страшни психози сред местното население. Тръгнали слухове, че негрите заклали и изпекли две малки бели деца, така че голяма част от старите къщи в Банишора (които вече не съществуват) са вдигани за една нощ от преселници. Сенегалците бяха виновни за раждането ми в София (или изобщо), а аз се чудех дали да им благодаря или да търся кървава вендета заради страховете на прабаба си. Наскоро Мохамед-Аюб ми посочи едно 5 годишно хлапе и каза, че това бил немирникът на селото – всички били вдигнали ръце от него и безбройните му пакости… а аз се приближих зад гърба му, разчесах брадата си, издокарах зловещ поглед и извиках така, че то се разплака и чак разтресе. Със сигурност това дете ще ме помни поне докато влезе в пубертета, а след няколко часа напуснах Диаубе и Сенегал и стигнах до гвинейската граница. Статуквото бе възстановено и семейната чест – възвърната. На добър час Диаубе!

← предишна

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia