Сенегал › Мохамед Аюб

Но най-интересният човек в Диаубе бе Мохамед-Аюб – шеф на хамалите, тартор на негрите, бивш музикант и певец, любещ съпруг, трубадур и дълбок познавач на женското сърце. На фланелката му бе изписано “Не давай шанс на СПИН-а”, но той не се придържаше строго към това правило. След като ме заговори на много добър английски и ме покани в къщи, отидохме в тях, а къщата ми бе точно копие на неговата, само че вътре освен легло и туба имаше също стол и ниска маса. Мохамед-Аюб започна да прави чай, а ритуалът по правенето му отнема поне половин час. В малък очукан чайник се слага да кипне вода, а след това се добавя пакет зелен чай и първата вода от чайника се изхвърля. После се слага мента, колкото е водата – толкова захар и всичко пак кипва. Чайникът е закрепен на малка телена поставка върху дърва или въглища и по някое време пред домакина изникват две ракиени чаши. Подобно на барман, той започва да прелива съдържанието в малките чаши и държи чайника поне една педя над тях. Така постепенно се образува каймак, а след това чашите се преливат обратно и церемонията се повтаря многократно. Целта е чаят, ментата, водата и захарта да се разбъркат максимално, но това не е работа за изнервени или стресирани хора – ако правите чай трябва да имате свободно време. Най накрая се получава нещо като рядък мед с пяна отгоре, а две ракиени чаши са предостатъчни и за няколко души. Попитах Мохамед-Аюб защо чаят винаги е толкова сладък, а той отговори – Как така защо? Ако не е сладък нали никой няма да може да го пие… Не трябва да се забравя, че в двете ракиени чаши има цял пакет чай и дозировката е много по-силна от примерно италианското еспресо. След това се разговорихме за броениците, които висяха на леглото му и шефът на хамалите сподели, че ходил при марабу и марабу-то му бил направил талисман за… мъжка сила и продължителен секс. Другият дар на марабу-то бе разноцветен конец, който висеше от гащите на Мохамед – това бил талисман против змии и той се похвали, че откакто го имал ходил смело из шубраците без да се притеснява от ухапване. Заприказвахме се за жена му, а той каза, че тя била възпълна и по-висока от него, защото едрите, здрави жени издържали по-дълго на секс. Но тя имала болна майка в близкото село и се прибирала едва привечер, така че излезнахме на пътя, Мохамед набързо спря при една позната девойка и я заговори. Тя се усмихваше, но нямала време за него и го отряза, а след това до нас се доближи (бих казал) дете, което продаваше фъстъци. Мъжественият глас на Мохамед мигновено се промени в галещия глас на омайник и през следващите 5 минути той не ми обърна никакво внимание, но смъкна всички звезди на малката продавачка. Потеглихме обратно по главната улица, а Мохамед през броени секунди се обръщаше назад. Най-накрая се досетих, че той вече бе уговорил срещата с нея, но не искаше другите да ги виждат заедно. Така че след малко аз останах по пътя и му пожелах късмет, а той се върна в колибата си и после разправи, че дискутирал с момичето надълго и нашироко… Почти всеки ден се виждах с Мохамед-Аюб, а неделя вечер отидохме да пием и по бира. Той беше малко тъжен, защото понеделник и вторник били пазарните дни – Утре и вдругиден няма да се видим… идват много камиони и трябва да разтоваря всичко с момчетата. Животът ми ще стане непоносим… и ще се скапя от работа, за да купя продукти… иначе жена ми няма какво да готви. Ако не работя ще умрем, но работата ми е тежка и ме боли цялото тяло. Тумбаки, имаш ли хапче за болки в цялото тяло? А ако нямаш, намери ми бяла жена… искам да отида в Европа и да заживея малко по-леко? Чудех се какво да отвърна, но най-накрай все пак успях да удовлетворя последното желание на Мохамед-Аюб. Той ме помоли да отидем двамата при жена му, защото иначе тя нямало да повярва, че сме били заедно… Някои хора правят всичко наопаки и пак обират всички симпатии.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 12 - Към Кол де Камбалес, водата и кравешките изпражнения са в изобилие.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia