Сенегал › Просяци

Това бе първият град с удобства след Мароко, а навсякъде бродеха и много туристи. Заради тях постоянно се срещаха хора, които молеха да им дам пари или да им купя мляко. Номерът с млякото е за заблуда на наивния турист. Той рядко дава пари, но винаги е готов да услужи с храна – фактът, че се проси храна, значи че бедните наистина имат нужда от нея. А след това просякът връща млякото в магазина и получава парите от продавача (комисионна примерно 40%). Така от едно пакетче мляко се изкарват доста пари. Но въпреки всичко не бива да се изпада в крайности и параноя и не бива да се смята, че всеки иска да те излъже. Богатият бял човек (сенегалското обръщение към него е туба/тубаб) е само един добре дошъл допълнителен приход – черната работа се върши най-вече сред другите черни. Имаше и навлеци-рибари. Тяхната история бе, че са се контузили/осакатили и не могат да бракониерстват в мавритански води. А децата им седят гладни. И боледуват… Но най-екстремно бе поведението на една готвачка, която намерих на втория ден в Сен Луи. Тя пълнеше чинията ми с голяма порция риба, ориз и зеленчуци, а аз хапвах там всеки ден и оставах доволен, въпреки че плащах повече от местните. След вкусния обяд вещицата съзря 2 големи портокала в торбата ми и се опита да изпроси единия, но аз набързо я отрязах. Бях ги търсил дълго, бях ги избирал и пазарил, бях им се наточил и най-вече ми бе писнало от просяци. На другия ден обидената готвачка сипа в чинията ми само половин купчинка ориз и две рибешки глави, а аз ги оглозгах и дадох колкото даваха сенегалците…

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia