Мали › Търговийка

Влакът потегли с 4 часа закъснение и след още 4 часа мина 100 км. Спряхме по тъмно в село Махина и поради липса на хотел останах да спя в стаята на сенегалски търговец на обувки – Ибу. В Африка почти няма промишленост и като единствен шанс за препитание на средностатистическия африканец остават селското стопанство или търговията – тоест прекупвачеството. Ибу купуваше в Дакар китайски обувки за по 2$, плащаше им мито по 1$ и след това ги продаваш за 5-6$ по трасето на влаковата линия. Той се оплака, че напоследък конкуренцията била засилена, но в краен случай винаги можеше да се прехвърли на друг артикул. Така работят повечето от африканските търговци. По-възрастните и немощни сред тях имат сергия на улицата и действат пасивно, а по-младите и напористи хвърчат с табли върху главата си или сакове в ръце, за да предложат първи стоката. Единствено в развитите страни инициативата при покупката на нещо е в ръцете на купувача – в Африка продавачът натрапчиво самопредлага стоката си и ако търсиш каквото и да било е достатъчно само да спреш на място – то със сигурност ще мине покрай теб в следващия половин час. Различните търговци издават различни звуци, за да ги разпознаеш отдалеч. Обущарите удрят с дърво по сандъците си, а педикюристите тракат с ножиците. В Буркина Фасо продаваха и алкохол на улицата, а знакът им беше звън от чаша и бутилка. В допълнение през 5 минути те заговарят продавачите на сувенири, саби и ножове (ти все пак си бял турист), а от другите сергии се разнася едно непрекъснато “пст-пст-пст”, което трябва да привлече вниманието ти заедно с поздравите на френски – “сава” или “бонжур”. Понякога и легнали хора се опитват да ти пробутат стоката си и всичко изглежда доста отблъскващо за човек попаднал тук директно от Европа. Но разбереш ли веднъж, че тези хора само си вършат работата и по този начин ПРЕЖИВЯВАТ нещата стават малко по-недосадни и човек свиква с подвикванията. Няма нужда да споменавам, че пазарлъкът е неделима част от търговията, но пазарлъкът понякога не е приключил даже когато се разберете за цената. Така спазарих с един книга от 1000 на 100 франка, платих 250, а той нямал дребни и върна само 100. 90% от купувачите плащат с дребни монети, а 90% от продавачите нямат ресто. Това също е част от борбата за хляб.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia