Мали › Дженне

Преди да се върнем в Бамако спряхме за няколко дни и в Дженне. Досега африканците ми бяха лепвали следните прякори – Садам, Исус, Магребянина, Евреина, даже Китаеца – но преди Дженне избръснах главата си, така че някой от местните ме кръсти Буда и името така си остана. Забележителност тук е джамията, която дълги години се е славела като авторитетно ислямско средище, но аз останах по-впечатлен от пазара в понеделник, тъй като гледката на кирпичени джамии с колци бе започнала да омръзва. Пазарното време е време за срещи и бе адски интересно да се наблюдават срещите на местните. При поздрав европейците обикновено се гледат в очите, но поздравът тук е един няколкоминутен ритуал, който и двамата се стремят да претупат по-бързо, зареяни в най-различни посоки. “Как е семейството?”, “Как са децата?”, “Как са родителите” – така първият разпитва до десето коляно, а вторият отговаря примерно “Се, се, се, се, се, се…”, което значи “добре, добре, добре, добре…”. После двамата сменят ролите и повтарят абсолютно същия диалог – те сигурно биха ни завидели за елементарните “здравей, здрасти, как си, ъхъ…”. Още от сутринта започнаха да пристигат каруците от съседните села. Жени разположиха стоката си – калебаси, сита, чували и кашони с риба, джапанки, обувки и текстил. След това се появиха обущари, продавачи на кремове, накити, сапун и сол. Аптекари подредиха сергиите с медицина и сергиите с амулети, а после напъплиха продавачите на чай, кафе и цигари. От някъде изникнаха дини, папаи и авокадо и между всичко това заситниха мъже и жени в разноцветни носии – фулани с островърхи шапки, туарези със забулени лица, хора с чували на главите и жени с легени и кофи. Деца шляпаха из прахта, деца бутаха колички, а други деца продаваха гълъби. Каруци с впрегнати по четири магарета се промъкваха между стадата от кози, над всичко това пърхаха кокошки, а на средата на площада гордо пикаеше кон. Пристигнаха и търговците на велосипедни части, както и ковачите с духалата, а някъде след тях се появиха и кюмюрджиите. Сено за животните също не липсваше и новопристигналите само побиваха колчета, за да маркират земята си. Някои опънаха директно найлонови навеси над каруците, други слагаха чергила над покривите на колите си, а под тях веднага се наблъскваха легени, кофи, лейки и друга шир потреба. И през всичкото това пъплят тълпи от купувачи, продавачи, просяци, знахари, зяпачи, туристи-фотографи, туристи-художници или туристи с гидове – шарен свят от преди сто години. След 5-6 следобед вече всичко е свършило. Само боклуците по земята и стоката на някой лош търговец са останали непокътнати, а дългата върволица от каруци, микробуси и мотори потегля във всички посоки – до следващия понеделник. Не помня на пазара ли беше или след това, но някой ми предложи 15 камили за Теодора. Не се съгласих а и тя се ядоса, защото за майка й навремето давали цели 40.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia