Мали › Бафулабе
Следващата спирка по пътя ми беше Бафулабе и най-сигурно можеше да се придвижа до там с влак. Отидох на гарата и видях разписанието – черна дъска, върху която бяха надраскани с тебешир цифрите 13:30. Питах шефа на гарата какво значи това и той обясни следното: имало един малийски влак, който се движел между Бамако и Кей на четно и нечетно число в зависимост от посоката и един сенегалски влак циркулиращ без разписание между Бамако и Дакар. Стана ясно, че малийският влак тръгва днес в 13:30, а аз купих билет и се върнах към един на гарата. Стандартите ми за влак за доста занижени в сравнение с тези на БДЖ, но това, което пристигна направо уби всичко детско в мен. Композицията едвам едвам креташе, а от раздрънканите и ръждясали вагони хиляди очички гледаха иззад прозорците. По червеният някога локомотив бяха прикрепени чували и денкове, а от парапетите странично на машиниста висяха кокошки завързани с главата надолу. Вътре във влака надали имаше повече от 5 неизкормени седалки, а от другите се подаваха дунапрен, пружини, железа и отпадъци. Настаних се в едно по-прилично купе, но изведнъж се появиха 8 човека с 10 чувала багаж и всичките с резервации. Тогава разбрах, че с билет като моя мога да пътувам само в коридора, но се настаних удобно и седнах върху раницата си. До мен имаше огромен хладилник, който почти изцяло задръстваше коридора и пречеше на движението, но това бе хладилника на контрольора и той продаваше от него разхладителни напитки. По някое време навън мина дрезина за разтоварване на товарните вагони, а върху нея се возеха 10 човека и коза. Едва това ми светна лампата за африканската икономика и просветлението ме удари по главата. Машинистът събираше пари от пътниците, за да качи върху локомотива чувалите и кокошките им. Шефът на гарата използваше товарната дрезина, за да събира селяните и козите от съседните села, а контрольорът бе задръстил коридора, за да продава кола и фанта. Частпром в действие. Това е то африканската икономика, а товарните вагони могат да ги изтръшкат и хамалите. Защо са ни някакви дрезини ако не можем да изкараме и 1000 франка с тях? После се заговорих с един африканец от Гвинея-Бисау и му разказах тези истории, а той каза – “Това е нищо. При нас шефовете на тецовете продават горивото и често спира тока. А те самите се връзват на няколко теца и винаги имат електричество. Истината е, че ние, които нямаме ток плащаме, за да може тези, които имат ток да не плащат.” Може би тук африканците са много по-напред от нас в периодите на историята.
Снимки от всички пътувания
 |