Мали › Кайес

На другия ден се събудих от маршируващи деца. Леви, десни, леви, десни – командваше ги физкултурник по потник, а децата удряха джапанки в прахта и викаха “мон президент” или “делегасион министериел” с раздрани гърла. Тръгнах да търся друго място за спане, но всички хотели, страноприемници и бараки в града бяха пълни, а причината за това бе предстоящото посещение на държавния глава и свитата му. Върнах се в младежкия клуб, където вече и танцовият самодеен състав на града подготвяше програма подобава на такъв голям вожд – трима мъже се удряха с тояги и падаха като трупове на земята, а три булки с напористи стъпки се приближава към тях и ги оплакваха с погледи забити в небето. Такъв явно е народният фолклор в тази част на Мали, а танцьорките без изключение бяха по над 100 кг, но това изобщо не се отразяваше на подвижността им. След тях се появи и градската секция по джудо, която изтупа прашлясалите дюшеци нахвърляни на земята и въобще цареше показен ентусиазъм и дисциплина каквито не съм виждал от времената, когато пред мавзолея чествахме победите на комунизма и когато СЪБИРАХА “доброволци” да махат на делегациите. Ние българите направо трябва да се гордеем, че сме в един нов период от историята и вече гоним хората и затваряме улиците при посещение на държавен глава… но това е друга тема.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia