Индия - Хималаите 2017 › Кинур

Оказах се извън строя с най-ужасен запек за 5 дни в Сангла. Нощем се въргалях и виех от болка малко над апандисита. Първите два дни не бях в състояние да хапна нещо, но поне пиех вода. После се тъпчех на сила. Ходих на селски доктор, а той предписа пантопразол и дицикломин и постави диагнозата диспепсия, която според мен всъщност само описва симптомите. Ако не съм се бил оправил – да съм се бил запътил към рампурската болница (да бе, да – на 80 км и 6 часа с автобус), където имали ултразвук... и операционна. Викнах неволята и ми помина, а разковничето, мисля си, бе в имодиумите по време на дългия последен 12 часов преход. Долният ремък на раницата натискаше точно, където в последствие се появи болката. Нататък имаше някакъв вариант да прехвърлим Кинур Кайлаш и пеш да стигнем Реконг Пео, но силите ми бяха точно колкото да вдигна раницата си и да я занеса до автогарата. В Реконг Пео ни поднесоха нова изненада – за автобусът към Каза бил нужен пограничен лист, дори без да спираш попътно. А пограничният лист се издавал чрез агенция. Струвал 400 рупии на калпак. Не става дума за парите, но такива неща дразнят. Хората са на почивка тук, за да забравят точно подобните глупости от ежедневието си. И няма страна, развила туризма си със забрани и ограничения. Много по-разумна ми се стори примерно глобата от 200 рупии – ако пушиш из центъра. Реконг Пео е леко гнусно градче, но поради наличието на банкомат и магазини няма как да бъде избегнато. Така че с перспективата тотално да си спестим и автобусите и агенциите и забраните, решихме да отидем в Калпа - селце по зелените склонове нагоре – и да помислим, докато позакрепна. Отворих листата с алтернативни маршрути и се спрях на един, стигащ само за 5 дни до Мудх - селце на 50 км от Каза. За тези 50 км най-вече не трябваха разрешителни. Имал съм десетки случаи, в които за да оздравея е било достатъчно само да отида на чист въздух или да се изкача на по-високо. Така че бях оптимистичен. Терапирах и с постоянни гледки към масивните северни стени от другата страна на река Сутледж. Блянът към непознатото се подсилва с доближаването му.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia