Гана › Търговията с роби

Крайбрежието на Гана е известно преди всичко като някогашен център на търговията с роби и много от туристите тук са чернокожи американци, които идват на поклонение по местата, от където са тръгнали прадедите им. А робовладелството е една безкрайна тема, която не мога да подмина, така че все пак ще се опитам да напиша нещо и за нея с думи прости. Ако погледнете на картата ще видите три крайбрежни зони – Бряг на слоновата кост, Бряг на златото и Бряг на робите. Първото наименование и до сега е името на западната съседка на Гана, второто е старото име на Гана, а третият бряг е разположен на територията на днешни Того и Бенин, та чак до Нигерия. Някъде около 1989-1990 в България се намериха първите предприемчиви търговци, които купуваха маратонки Ромика, коняк, месни консерви и други стоки, с които заминаваха за Полша. В Полша те продаваха стоките за злоти, а с тях купуваха източногермански марки и се запътваха към Германия. Там източногерманските марки бяха сменяни с фалшиви митнически декларации за западногермански, които след това се появяваха на Магурата, затваряйки търговския цикъл. Не съм запознат с детайлите, но нещо подобно е била и търговията с роби преди повече от 200 години. Робите са били само една брънка от цялата търговска верига. Няма европейска сила, която да не е участвала в този доходен бизнес. И англичани и холандци и французи и немци, испанци, датчани или португалци – всички те са имали фортове в едно или друго африканско крайбрежие и корабите им пристигали тук от Европа пълни с оръжие, барут, бренди, огледалца и дрънкулки. Вътрешността на континента е била трудно достъпна за белите, но за щастие там се е намирала негърската империя Ашанти. Тя станала основният доставчик на роби, които били сменяни за стоките, споменати по-горе. Всяка война е струвала доста пари на Ашанти, но битките със съседните племена носели пленници, а пленниците били сменяни за оръжие – така системата икономически действала на самотек. Много от робите били продавани също на арабите и робските кервани тръгвали от Гана в най-различни посоки. След продажбата на стоките белите пришълци преустройвали корабите си, така че в тях да могат да се транспортират хора, злато и слонова кост и тези стоки поемали към Новият Свят – Америка. Плаването по презокеанските маршрути било подпомагано от мусоните и атлантическите течения, а в Америка робите били продавани и корабите отново били преустройвани. Натъпкани догоре със стоки от Америка и със злато и слонова кост от Африка, платноходите се завръщали в Стария Континент, където подобно на магураджии затваряли кръговрата на търговията. Трябва да спомена, че животното негър в Америка, през тези тъмни времена е било по-евтино от другите домашни животни. Развъждането на негри е било прекалено нерентабилно и над половината от негърките по плантациите са били бездетни. Новите попълнения са идвали предимно чрез търговия, а не от „чичотомов” разплод. Липсват статистики, но се смята, че около 10-15 милиона е бройката на всички стигнали до Америка чернокожи – колко са умрелите и послужилите за храна на рибките също не е ясно. Което ни води до последния въпрос и последния отговор.
- Защо за търговията с роби са използвани негри, а не малайци, индийци, бирманци или индианци?
- Англичаните направили първите си опити за роби върху индийците, но те се оказали прекалено хилави и умирали като мухи на нов климат и чужди условия. А негрите били здрави копелета, които пеели блусове, но иначе лесно се приспособявали и най-добре се справяли с болестите. Интересно е да се знае, че по време на транспорта от Африка до Америка робите умирали в по-малък процент дори от белите членове на екипажа. Дано поне малко съм успял да развенчая мита за злия робовладелец – разказана така историята на африканските роби звучи „човешки, прекалено човешки…”

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia