Гана › Болгатанга

Границата с Гана бе първото място, където ми поискаха да покажа прословутата международна книжка за имунизация. Не че нямаше да мина от другата страна, ако я нямах – просто щеше да струва няколко долара повече. Хората започнаха да се оплакват от жегата и северна Гана наистина е с няколко градуса по-гореща от крайбрежието, но на мен ми направи впечатление друго. По време на престой пътниците пикаеха прави (за разлика от мюсюлманите, които пикаят клекнали), а също се появиха масово прасета и черкви за сметка на джамиите. Това бе сигурен признак, че навлизам в християнска страна, а последните мюезини от минаретата пееха сякаш всички до един имаха двойки по солфеж. Заради някаква масова конференция намерих трудно квартира едва след като ме упътиха към „християнските майки”. А християнските майки бяха няколко бабички, които пиеха от ранен следобед бира на пластмасови столчета. Настаних се в общото помещение и после запалих цигара на двора, но бабичките се развикаха и я допуших на поляната пред общежитието. 90% от населението на Гана е върл противник на тютюневия дим, а по селата примерно цигари се продаваха само в селската кръчма.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia