Гана › Християнство

Гана бе първата англоговоряща страна по пътя ми и фактът, че владеех езика и разбирах 90% от приказките беше добре дошъл. Но имаше нещо, което ме подразни от първия ден – местните считаха белите за някакви полуидиоти и постоянно им даваха напътствия и команди. Отиди там! Плати (ганайският жаргон на английски е Bring! – донеси). Ела. Гледай. Спираш на сергия и там за поздрав те питат – Къв ти е проблема? Общо взето – мила родна картинка от 1992 година, когато ако поздравеше в магазин те смятаха за луд. Но с всичко това свикнах бързо и някъде на третия ден изхвърлих повечето учтиви думи от речника си и също започнах да давам команди – Дръж. На. Дай. Няма. Fuck you итн. Потеглих с тро-тро за Кумаси и момчето до мен каза – „Тръгваме. Помоли се!”, а аз му казах, че изобщо не съм набожен, но нямам нищо против ако той се помоли и за мен. В този момент през целия микробус мина една вълна на негодувание, а жената от задната седалка ме пипна и явно посочвайки на другите скъсаната ми фланелка, каза със злорадство – „Ето – който не вярва в Бог да ходи гол и бос.” Подобни сценки бяха рядкост дори по мюсюлманските страни и смея да твърдя, че в Гана атеистите са в много по-неизгодно положение. Страната е едно бойно и кърваво поле на стотици, да не кажа хиляди различни църкви и точно там, където по-голямата част от населението е в лоното на християнството срещнах и най-много мисионери – предимно от Щатите. Вече споменах, че църквата в Африка е малко по-различна от църквата в Европа. Тук сме свикнали на проповеди от свещеници с благи и напевни гласове, а атмосферата в храмовете е приятна и едва ли не отпускаща. В Гана гласовете на проповедниците бяха резки, отмерени и агресивни и в най-добрия случай наподобяваха крясък на амбулантен търговец. Понякога те прекъсваха речта си и с дрезгаво гърло се провикваха „Чуваш ли ме Кумаси…” (за интонацията – чуй концерта на Iron Maiden – Live after Death от Long Beach Arena) или „Аз се заклевам като свидетел на Йехова…” и другите неща, с които можех да оприлича тукашните проповеди бяха речите на Хитлер и 5 минутните „оперативки за омраза” от „1984” на Оруел. А Господ беше приел ролята на големия брат и можел да види „като на камера” делата на всички хора от семейството си. Вярата в Гана се свързваше най-вече с материално благополучие, а хората вярваха в БОГ предимно, защото БОГ бе най-силен и можеше по всяко време да им натроши тиквите. Но няма начин – нито ислямът, нито християнството е способно да изкорени дълбоките езически корени от вярата на чернокожите.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia