Гана › Кумаси

Така стигнах до Кумаси, а Кумаси е бивша столица на бившата и велика ганайска империя Ашанти, която водила безброй люти битки с колонизаторите. Този път отседнах в общежитието „презвитерианска среща”, а то се намира на един от многобройните хълмове на огромния град. Посоката на улиците е само нагоре или надолу, а в ниската и равна част на Кумаси са разположени хиляди ламаринени къщи и дървени сергии, които заформят може би най-големия по площ пазар на Африка. Интересно е, че част от сергиите се намират върху релсите на линията Акра-Кумаси, но влакът минава само по 1 път на ден и се движи доста бавно, така че търговците имат достатъчно време да се отдръпнат. В неделя сутрин работи само всяка 5-а сергия, но въпреки това размерите на пазара и хаосът, който цари там са чудовищни. По релсите са насядали марабута, знахари и търговци на дрехи, а продавачите на обувки удрят подметките им една в друга, за да привлекат вниманието ти и да си направят реклама. Деца предлагат кърпички и студени пликчета с питейна вода, които носят върху легени на главите си. Много от сергиите са заключени с по 10 катинара и още толкова вериги, защото Бог пази само тези, които се пазят сами. „Вярвай в Бог и бъди спасен” – е надписът върху друг магазин, а пред него са разхвърляни шарени и смачкани пластмасови туби от масло и празни шишета от сокове и вода. Минах покрай масивна черква и се качих на друг хълм, където се намираше военния музей, но той не работеше и се спрях да разгледам съседния паметник наблизо. Стотици са били битките между англичаните и войските на Ашанти, но само 1/10 от имената на падналите „колонизатори” върху монумента са английски, а другите носят безличните имена на цели етноси, области или градове подвластни на Албиона – редник Фулани (етнос), редник Лагос, редник Сокото (град), редник Йоруба (етнос), редник Кукауа (империя), редник Гамбия и т.н. – дори и с имена тези войни ще си останат завинаги незнайни.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia