Тринидад и Тобаго › Заминаване
Оказа се, че в събота и неделя нямало директен автобус до летището и Бърни скицира как да стигнем до там с три прехвърляния. Но още на първото ударихме на камък. Качвайки се на микробуса La Horquetta Maxi, някаква напудрена негърка възнегодува и не помоли, а направо заповяда да пуснат климатика. Смърдяло й. Бяхме на началната спирка и липсваха само един-двама, за да тръгнем. Пуснаха климатика, но негърката продължи да роптае... И шофьорката ни свали. Може да сме били тонизиращо запотени, както и да е – с достойнство приехме циганската си участ. Вторият шофьор от опашката също не ни пусна в празния си микробус. Така се изнесохме от автогарата и скочихме в бусчето на стар индиец, който вместо по магистралата мина по път през негърското гето. Събрахме цвета на нацията и от там – никой не направи повече фасони. За довиждане джип на заден се отърка в бронята ни, а старият индиец излезе с искри в очите и се разправи безцеремонно. Най-накрая на airport junction се прехвърлихме в колективно такси и след 10 минути бяхме на летището. Бърни отдавна бе застъпил смяната си.
Снимки от всички пътувания
 |