Тринидад и Тобаго › Планове
Юни 2014
До къде бяхме стигнали... вече не помня. Може би до Ганданг Девата в централно Сулавеси или до препускащ по стръмното камион на остров Сиау или до болницата на Манадо, в която се постъпва след като заобиколиш ковчезите на погребалните агенции наоколо и от която изписват чрез евакуация с хемоторакс и субдурален хематом. Година първа след катастрофата уплътнихме с няколко операции и билото на Пиренеите, а в година две от тази нова ера решихме да се пробваме към Южна Америка. Престой от няколко месеца бе минимумът и едва с намирането на еднопосочен билет за Тобаго, плановете тръгнаха към оформяне. Отдавна искахме да видим Гаяна и Суринам, може би да поскитаме из Андите на Боливия и Перу, маршрутът през Венецуела, Колумбия и Еквадор бе донякъде познат. От Гаяна за Боливия пътят е най-вече на юг през Амазонка... което обаче не пречи на една отбивка до Рорайма във Венецуела... в Порт оф Спейн има посолство на Гаяна и самолет за Джорджтаун... в Манаус потегля кораб за Порто Вельо. А по някое време ще намерим и обратен полет от Форталеса... или Бело Оризончи... или съвсем друга точка на континента. След едномесечна главоблъсканица върху логистиката, човек придобива онова, шестото чувство, с което бързо разпознава добрата линия и моментално взема решения. За да не носим инвентар и за джунгла и за планина, понесохме само хамаците, тънки спални чували и съвсем малка част от планинската екипировка. За другото щяхме да мислим на място.
Снимки от всички пътувания
 |