Наред с Такламакан, Западна Сахара или Атакама, Синай е най-яркият пример за парче пустиня, перманентно подложено на набезите на вражеската армия, каквато и да е била тя. Малко е странно, че след всичката пролята кръв синайският пясък няма ален отенък, а канарите и върховете са все така голи и пусти както в библейски времена. Населението се състои предимно от бедуини, които са араби, гордеещи се с произхода си, а фактът, че само най-младите от тях не говорят перфектно иврит, се дължи на поредната въртележка на стопани. Новата история на Синай накратко е следната: 1956 Насър национализира Суецкия канал – Синай приютява за по-малко от месец английски, френски и израелски войски – СССР заплашва Лондон с голяма бомба – САЩ не заема позиция – войските се изтеглят – Насър печели, 1967 Израел окупира Синай – Суецкият канал е затворен с години, на 6 Октомври 1973 по време на Йом Кипур и Рамадана Египет настъпва през канала на 200 километров фронт, възвръщайки си много тонове синайски пясък, 1978 е Кемп Дейвид – 1979 Бегин дава на Садат “земя за мир”, на 6 Октомври 1981 на военен парад Садат е убит от Исламбули (име без нужда от коментар) и едва 1982 Израел окончателно се оттегля от полуострова. Бедуините, вършещи черната работа на евреите, остават и без черната работа и Египет започва щедро да дава земя и да облекчава от данъци всички чергари, решили да слезнат завинаги от гърбовете на камилите си, за да се заемат с друг труд. След една две години се снабдяват с индулгенции за извършени грехове и крупните инвеститори, готови да помогнат на туризма в района и в резултат на тези прости, но ефикасни мерки изникват като гъби редица курорти с имена Шарм-Ел-Шейх, Дахаб, Таба или Нувейба. Бедуините, от камилари преди 1967 и шофьори или хамали до 1982 поемат отговорностите на крупния земевладелец, търговец или политик – естествено само тези, които са синхронизирали усилията си с инвеститорите, но бедуинската мафия е силна и за съратниците, останали без голям кокал, винаги има места като пазачи и гидове по туристическите атракции – Манастира Света Катерина, Връх Синай (Моисей и скрижалите), Черната Пустиня (пустиня), Синята Дупка (коралов риф), Шарения Каньон (каньон), Рас Мухаммад (рая на водолазите) итн. В момента Синай е привлекателен също за много преселници от поречието или делтата на Нил и действа като един стабилен и разработен механизъм, поглъщащ туристи и плюещ пари. И нещата биха били перфектни, ако на вратата не почука поредният стопанин, ламтящ за пясък и камъни (добре де и нефт има, но не е много).