Нямахме конкретни планове за страната освен прехвърлянето от Тобаго към Тринидад и визата, но след тях ни остана цял свободен ден. Хванахме рейс и за час и нещо се изстреляхме на отвесния северен бряг на острова. От пътя се виждаха и гъсто обраслите му склонове и морето на двеста метра в ниското. Подминахме Маракас бей като прекалено туристическо място и спряхме чак на няколко километра нататък – в Лас Куевас. Освен едноименните пещери до мощния естествен вълнолом в ниското, спряхме и на Форт Аберкромби от който са останали само няколко топа. След всичкия зор по строежа на наблюдателно укрепление на отвесен бряг, при гледката на неизвестна флота, идваща от север, англичаните помислили, помислили, подпалили форта и се оттеглили. Флотата се оказала на адмирал Нелсон, пътуващ към Трафалгарската битка. Малко преди селото има и широк плаж, посещаван предимно от местни, където се топнахме в Карибско море и продължихме по пясъка. Напред се виждаха ята от лешояди, накацали около устието на малка река, а след няколко табели стана ясно, че тук костенурките ледърбек снасят яйцата си. Бяхме в сезона, но нямаше как да останем през нощта за да видим и този спектакъл. Намерихме яйце, по чудо непокътнато от лешоядите. Съзнавайки донкихотовщината на начинанието си, все пак го заровихме на предполагаемата дълбочина, даваща оптимална температура. Само не успяхме да преценим дали тази година има недостиг от мъжки или женски – полът също изцяло зависи от температурата.