Тринидад и Тобаго › Порт оф Спейн
За половин час извадихме гаянска виза и тръгнахме из града. Сградите наоколо не бяха пипани от времената на последния английски иконом, но все пак се намирахме в дипломатически квартал и наоколо се разхождаха служители на банки, секретарки към посолства и клиентелата на многобройни пъбове. „Гаяна е като Тринидад преди 30 години” – спомена някой, но май тогава всичко е било единствено по-ново. Страничната врата на президентската резиденция изглеждаше като вход в Бронкс и само ботаническата градина наблизо, дори и малка, се ползваше по предназначение – обитавана от катерици вместо бездомници, с трева, дървета и алеи вместо напукан асфалт и скромно количество бирени бутилки по беседките. Даунтаун е типичната смесица от индийци, негри, карибски преселници плюс бели, китайци и най-вече нюансите на кръстоските им. 40% негри са убийствено много, клатеха глави индийците, чувствайки се прецакани и онеправдани негрите по навик я караха от ден за ден, белите живееха в офис-гето (Сейнт Клер) и само китайците не обръщаха внимание на предразсъдъци, освен този за доходите на магазинчетата си. Всеки се оплакваше и ни предупреждаваше за криминалната престъпност, но въпреки нея тук се събираха емигранти от целия карибски басейн. Венецуелката и доминиканката на Бърни не бяха стъпили здраво на краката си и все още частично опираха до проституция, мъжете бухаха предимно на строежи - населението на Тринидад и Тобаго е само милион и недостатъчно за развитието на островите. Повечето емигранти не се нуждаят от виза, а единствената привилегия (за разлика от европейската общност) е наличието на работа на черно.
Снимки от всички пътувания
 |