Индонезия - Нуса Тенгара › Ломбок

Саву (индонезийско име; achras zapota) – плод, наподобяващ по външен вид картоф или яйце, вътре е жълто-розов със сладникав и сипкав вкус и с няколко черни костилки, не е вкусен нито зелен, нито презрял, затова се купува зелен и се оставя да престои, докато стане идеално вкусен.

След Денпасар хващам бемо (микробус) за Падангбай, откъдето тръгва фериботът за следващия остров на изток – Ломбок. Падангбай е малко туристическо селце с няколко плажа и пристанище на залив, в което се поклащат лениво сампаните, а сампанът е типична малка индонезийска лодка с бамбук на по метър от двете страни за допълнителна устойчивост при вълнение. Падангбай е рай за водолазите, въпреки че коралите и шарените риби точно тук не са особена атракция, а датата е 9 Септември и от псуващите местни научавам, че в Джакарта е избухнала поредната бомба, този път пред австралийското консулство. Броят на туристите, както и на подвижните търговци на Rolex, CDта и джапанки определено е намалял в двете години след атентатите на Бали през Октомври 2002. Често се срещат фланелки с надписи “Fuck the terrorists”, но доверието и сигурността на острова ще трябва отново да се градят с години, за да се стигне пак до нивото и парите на туризма от края на 20ти век, при положение, че следващият брадат и надъхан бомбаджия отново не обърка сметките. За няколко часа с кораб стигам до Лембар – пристанището на Ломбок – и вместо да поема към столицата Матарам, решавам да изкарам няколко дни на плаж в югозападната и не особено разработена част на острова. Единственото подобие на хотел е близо до Секотонг, което даже не е и село, а двете най-характерни неща за Ломбок се набиват в очи още през първите 10 километра по пътя – масов строеж на джамии и грозни, като дяволи, кучета. Не знам дали парите за джамиите са индонезийски или саудитски, но населението на Ломбок е смесица между народността сасак (мюсюлмани), преселници от Бали (хиндуси) и малко християни като подправка на тази несполучлива комбинация. Преди години единствените новини от Ломбок се свеждаха до горящи черкви, окрадени домове и безредици, но сега нямаше особени изстъпления и враждите, мутиращи като вируси от лична и расова до религиозна основа, изглеждаха позатихнали. Природата в Ломбок не отстъпва по нищо на Бали, високите планини, джунглите и зелените хълмове стигат до безкрайните плажове, а навътре в морето малки конусовидни островчета се редуват с плаващите ферми за перли. Плажната ивица е широка, с не особено фин пясък, и само на места липсват скалите и острите миди, които нарязват стъпалата, като влизаш в морето. Наред със сините морски звезди не липсваха и някакви бодливи морски растения, които се забиваха в крака и оставяха съсиреци. На много места мъжете ловят раци с мрежи, в които за стръв слагат малки риби, а жените събират от морето грангар – зелени и сладки на вкус водорасли, които след като се изсушат, се ядат като салата. Навсякъде по южен Ломбок се срещат огромни насаждения тютюн и люти чушки, което изглежда е основният приход на местните, а животните са малки крави и биволи и големи петли и кокошки. Да – има и цербери с кален цвят, тела на хиени и глави на питбул, които за щастие са плашливи и само изглеждат ужасно – дано никога не разбера, какви кръстоски и най-вече между какви животни, бяха създали тези кучета-изчадия.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

Ден 34 - Край. Няколко километра преди Ангострина и 7-8 килограма по-леки (без да броим раниците).

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia