Индонезия - Нуса Тенгара › Начало

Септември – Октомври 2004

Единственото предимство на пътуването със самолет е, че за десетина часа може да се изстреляш до някоя земна точка, така далечна, че оттам, вече без самолет, да се прибираш обратно с години. Wilfred S. Thesiger – един от последните пътешественици в класическия смисъл на думата – кръстосва близо 5 години из пустинята на Саудитска Арабия с бедуински кервани и описва впечатленията си в една малка, силна книжка – “Арабски пясъци” – която направо е просмукана от тиради и упреци по празноглавците, пътуващи бързо и разучаващи пустинята из зад стъклата на автомобили в зората на новата нефтена ера. Но автомобилите вече почти изцяло смениха керваните, хората обикалят (по-скоро кръжат над) света за по няколко дена, а Thesiger надживя и Конкорда и много от моделите на Боинг без да се превърне в сприхаво, заядливо старче. И въпреки самолетите, по пътя все още се срещат хора, мъкнещи с години раница на гърба си, крачещи бавно и притиснати по време най-вече от другия заклет враг на Thesiger – визата, разрешаваща само в редки случаи престои над 3 месеца. Индонезийската виза в паспорта ми е за максималните 60 дена и ще я ползвам до дупка, а Индонезия си е почти континент, така че маршрутът ми минава само през големите острови източно от Бали, носещи името Нуса Тенгара.

следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia