Индонезия - Нуса Тенгара › Избори

Рамбутан (nephelium lapaceum) – червен, космат плод с дебела обвивка и полупрозрачна, сочна вътрешност със бяла семка, наподобяваща бадем. По вкус се приближава към гроздето.

Тетебату е едно зелено кътче на Ломбок, южно от връх Рънджани, което си заслужава да се види, а по пътя към Тетебату бях свидетел и на кампанията за президентски избори, насрочени за 20 Септември 2004. Спечелиха, както се очакваше военните и в многото разговори на тази тема, местните се оплакваха предимно от корупцията, обкръжаваща символа на демокрацията след падането на Сухарто – г-жа Мегавати Сукарнопутри. Още по времето на бомбите в Бали през 2002 за всички бе ясно, че военните ще се възползват максимално от новосъздадената ситуация, а някои направо ги набедиха, че дори да не са направлявали задкулисно събитията, поне са ги наблюдавали с едно затворено око. Впоследствие новият президент на Индонезия се нарича г-н Сусило Бамбанг, а политическите наблюдатели сигурно доста са разтревожени, когато интересите на две групи със съвсем различни крайни цели, каквито са военните и мюсюлманските екстремисти, се сливат в една странна симбиоза. И може само да се надяваме, че тези примери няма да зачестят за в бъдеще. Но гледката на оризищата с неописуемо зелен цвят около Тетебату набързо разсея мрачните ми мисли, а сравнително бързо стигнах и до 20 метров водопад, извиращ сякаш от дупка небе насред джунглата, където господари са само сивите и черните маймуни. Джунглата е непроходима като стена и ако липсваше поддържаната пътека дори и с мачете е невъзможно да стигнеш на 10 метра навътре. Дърветата са избуели на няколко етажа, между тях се провират безкрай лиани, папрат и паразитна растителност, а някъде между тях щъкат гущери, пеперуди и змии под настръхнали орли, които дебнат и птиците и влечугите. Цялата гора резонира в някаква “simfonie fantastique” и от време на време я заглушават само земните крякания на старите гущери-геко. Сега е началото на дъждовния сезон и следобедните облаци се изсипват в проливни дъждове, така че единственото време с ясно небе за гледка от някой връх са топлите утрини. Тогава може да се наблюдава също как местните играят традиционен вариант на бадминтона и нещо подобно на карамбол, само че върху дъска с размери метър на метър вместо на маса и с пулове вместо топки. Мюсюлманите почти не играят на пари, но изгубилият завързва шише, пълно с вода (330мл) за ухото си, което виси така в продължение на следващата игра. Друга игра в близкото село бе боят с пръчки, но за жалост турнирите бяха свършили една седмица преди да пристигна. По Нуса Тенгара може също да се видят надбягвания с биволи и една друго странно състезание, в което двама души, накратко казано, удрят главите си една в друга, докато някой от тях не падне, но те имат по-религиозен или сезонен характер, свързан примерно с прибирането на реколтата, така че не са всеки ден. Отделно, че и главите сигурно болят със седмици.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания