Гаяна › Мадия

Цъфвайки на автогарата следващата прекрасна утрин, сложи началото на една епична битка между шофьорите. Бяхме говорили с Кевин и се качихме в празния му микробус, но всички други новопристигащи се оказваха между тълпи от шумни викачи, хамали и просяци, които дърпаха уплашените клиенти към стари таралясници и побеждава, ако успеят да натоварят багажите им сред купищата чували на покрива. Най-хитрите пътници устояваха стоически, стискайки торбите и просто се качваха, където и когато остане 1 празно място. Ние почакахме няколко часа. Поиграхме футбол с Джими и поприказваме с търговец на фенерчета. С мимики и жестове той ни пренесе на поход в среднощни джунгли, показваше с криви гримаси змиярници пред себе си, после щракаше фенерчето и с усмивка отстъпваше назад, щастлив и разминаващ се без ухапване. Цената на фенерчетата незнайно защо бе фиксирана на 50 канадски долара, но някак си устояхме и на тази оферта. А Кевин тръгна чак към 11 и само за час стигна до Линден, което си е почти 100 км. По пътя до там даже забърса любимата си крайпътна девойка и я настани до себе си – движим се към Мадия, което си е цял ден, тоест Кевин трябва да преспи в Мадия, а тропическата нощ е дълга и самотна. Парите, които харчим по белия свят, заблуждавайки съвестта си с думи като подпомагам и съчувствам често отиват за бира, проститутки, златни бидета... или просто се пропиляват. Минахме и през полицията (и развигора) на Линден – Кевин нямаше всички документи, но имаше кеш пара. После продължихме, пътят стана червен, в кални дупки, локви и скоростта падна на човешките 20 км/ч. След още една проверка на полицията стана ясно, че пътуващият до мен е препасал пищов (легален), а после се отклонихме от главното шосе, пресякохме Есекибо на ферибот и надвечер бяхме в Мадия.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia