Гаяна › Водопада Кайетур

Кайетур не нито най-високият, нито най-пълноводният водопад в света. Но със сигурност начело, ако тези два фактора някак си се комбинират. Сред първенците по пълноводие, водопади над 100 метра са рядкост. Кайетур е 250. Коритото на Потаро е широко и през сухия сезон, а водите му – оцветени в червено от танините на джунглата. Като се прибави и труднодостъпността му, и хилядите лястовици, домуващи в куха скала зад плътната му като завеса струя, се получава величествен спектакъл. Зора огрява прага над бездната и хиляди птици изникват под пръските в пореден лов за насекоми. Бреговете са доста обрасли и гледките по левия са само от 3-4 платформи. Десният е недостъпен, а наблизо има хижа, метеорологична станция, летище и почти запустяло селище, оставено на разпад. Местните миньори, се заселват в Чинапау, нагоре по течението и на югозапад, извън границите на националния парк, но все още ползват пистата за доставки на гориво и провизии. Срещнахме Джеймс – американец, живеещ тук от месец - един от тримата специалисти в световен мащаб по ендемичната златна жаба. Малкото земноводно не изпълнява желания, но слузта му е халюциногенна. Мъжките даже съвсем не са златни, а кафяви. Прекарват цял живот само в една от безбройните бромелии, пълни с вода и през сухия сезон. Джеймс вече познаваше жабите по име. Срещахме го на няколко пъти по платото, където с гумените си ботуши, дъждобрана и микрофон в ръка допълваше богатата си колекция от крякания  За разлика от ниското тук валеше почти постоянно, особено вечер. Нощите бяха студени, но хижата се оказа широка и топла, с кухня и трапезария. Хамаци опънахме под стряха на верандата и останахме още ден на платото. После готвихме и приказвахме с Джеймс, момичето от персонала и хижаря, а накрая се върнахме при Джон и бързо спуснахме Потаро. Забележителностите по света все повече приличат на стока в супермаркет, на драйв-ин. На клетката на лъва в зоопарка, на обиколката на света за седмица, на лифта за Еверест. Многобройните задачи на пътуването са разхвърляни върху най-различни посредници и като резултат човек стига до някъде и заминава с мимолетните си впечатления, но без допълнителен опит и знания. Не изключвам и себе си от списъка, в крайна сметка дали някой ще те повози на самолет или на лодка няма съществено значение. Но целта не е да видиш това или онова, да го нащракаш и да чуеш приказките на екскурзовода, а да направиш мястото част от себе си. Много по-трудно е да направиш себе си част от него. Поне с първото - успяхме.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia