Гаяна › Пристигане

Юни 2014


Кацайки в Джорджтаун се откриха гледки към Есекибо и Демерара – реки, с които в последствие за запознахме по-обстойно. Летището е на десния бряг на Демерара, а чейндж бюрото му - в съседна сламена бърлога за хранене. След час бяхме на автогара в столицата, която се намира на страничен вход на парламента и 100 метра от пазара Стабрьок. Няма да забравя как излизайки за пръв път в Сана, момче на мотор ме погледна и прекара палец през гърлото си. А в Джорджтаун тръгнахме пеш към някакъв квартал и първото ми впечатление бе черен бездомник, увит в парцали на едри дупки. Теди го заобикаля на тесния тротоар пред съдебната палата, а той със зомби походка, прическа на индийски саду и повече гол, отколкото облечен, хвърля кървавия си, малоумен поглед ту към единия, ту към другия. Намерихме „хотелче” с единствен обитател австралиеца Макс – режисьор, снимащ тук сапунка от 2-3 месеца, чийто дядо бил българин. Прослушваше шумно актриси в стаята си. От хотела ни предупредиха да внимаваме къде ходим, но все още не знам как напътствия от сорта помагат в непознат град. Теди точно си хареса фотогенична запустяла къща и от вътре се показаха момчета, товарещи остатъците от мебели, врати и прозорци на пикап, паркиран пред нея. „Дай пари за да снимаш - иначе стрелям” – подвикна един от тях. Косите ми настръхнаха - въпреки че бе пред мен, Теди не го чу или може би просто не обърна внимание на омонимите „снимам” и „стрелям” и продължи спокойно към него. Разбрахме се и нито снимахме, нито те стреляха, но после заобикаляхме по другия тротоар къщата, само на 100 метра от „хотелчето”. С времето – свикнахме.

← Тринидад и Тобаго следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 6 - Над изворите на Мармиту, Пик Д'Ани и "Масата на 3-те краля" са първите по-алпийски върхове.

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia