Етиопия › Платото

Няма да пиша точно тук за религията на етиопците и издълбаните в камъка черкви на Лалибела. Тези неща са застъпени предостатъчно в други репортажи от района. Но още на първата вечер група деца разказа, че наблизо се намирала “Амбуа – горната земя” и връх Абуна Йосеф (4300 м) – първенецът на третия по височина етиопски масив. С разпален интерес и ръкопляскащи спални чували се запътихме натам. Трябва да отделя няколко думи и за климата на страната, който по това време все още беше доста сух. Поради височината си, обширната северна част на Етиопия има съвсем неафрикански климат. Адис Абеба се намира на около 2200 м и дните са горещи колкото през умерено българско лято. Комари почти липсват, а нощите са изключително приятни под 3500 м, където е разположена по-голямата част от етиопското плато. Мястото е идеално за чувалуване и през първия си преход случихме и със спокойно, безветрено време. Само за няколко часа стигнахме до “първа тераса”, заселена предимно с павиани, а когато тръгнахме да ги срещнем очи в очи се появи пазач и отказа да ни пусне. Първа тераса е отделена от платото чрез тесен каменен рид и задачата му бе изключително лесна, но ние го отсвирихме и продължихме смело към павианите. Пристигна обаче и втори пазач, а той бе по-напорист и посегна към земята за камъни. Играта ставаше “дзибела”, така че се отказахме, намирайки само две обяснения за войнствеността на пазачите – или на терасата имаше храмове, забранени за друговерци или те содомираха с маймуните, което… не е за пред туристи. Продължихме към втора тераса, а след седмица разбрахме, че горе било забранено да се секат дърва и етиопците явно са ни помислили за бракониери – с големите раници. Човешките представи са доживотен затворник на малкия свят, където се е поместил “аз-а” и често се стига до парадокси при сблъсъка с непознатото. Така един пакистанец преди няколко месеца каза, че искал да си купи фалшив паспорт и да дойде в Европа. Обясних му, че ако няма пари да се поизръси доста, паспортът веднага ще лъсне на границата, а той помисли и замечтано изтърси един великолепен отговор – “А може би точно в този момент на границата ще е спрял тока… и тогава ще мина”.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia