Етиопия › Харар

Не очаквах да открием така запазена медина точно в православна Етиопия. Харар все още поддържа атмосферата на ислямски културен център от световен мащаб, не отстъпвал по нищо на малийския Дженне, мароканския Фес или египетския Ал-Азхар. Стената на града е леко позапусната и едва няколко от портите дават идея за неговото славно минало, а тесните улички, криволичещи по равното между обрисувани със странни символи къщи, напомнят на гледки от нигерския Зиндер. Пазарите тук предлагат основно чат, тъй като в разрез с Корана природата е дарила околностите с дрога първо качество. Ричард Франсис Бъртън и Артюр Рембо са само едни от многото пътешественици, посветили по няколко години от живота си на Харар, влизайки в ролята на търговци на оръжие, хашиш или роби. А подобно на Тимбукту, Харар с дълги години е бил забранен за друговерци град – и обрязването било само нищожна част от маскарада, на който се подлагали любопитните. Днес вече любопитните пристигат с рейсове, за да видят една друга традиция, превърната в туристическо зрелище. Ако надвечер напуснеш Харар през Йеменската порта и държиш дясна посока, след броени минути стигаш до 3-етажен приют за прокажени. В околностите му многобройни песове се търкалят по земята, но приближавайки към тях започваш да различаваш петната по козината им. Телата им също се увеличават и заякват, задните крака се скъсяват и в един момент се оказваш пред глутница хиени. Добрата новина е, че те са питомни. Поверието гласи, че хората почнали да ги хранят в годините на изобилие, за да предотвратят набезите им през сушави периоди, а в резултат – хиените привикнали на ритуала и днес вече почти са включени в отрядите по чистота на града, унищожаващи огромните купчини боклук. Саломон е един от десетината хиенари, който всяка вечер (когато идват туристи) изнася кофи с долнокачествено месо и кожи за четириногите си събратя. После го забива на пръчка и слага пръчката в устата си, а на 10 см от носа му щракат зъбите на петнистите домашни любимци, трениращи челюстите си в умението да висят до безкрая на кокал. Впечатляващи бяха и звуците, издавани от хиените на 20 метра от хотела. Нощно време плътните им като пожарникарски сирени гласове се преплитаха с лая на кучета и плача на разбудени деца или крясъци от изнервените им родители. Малко след това по мегафоните тръгваха молитви и ислямски речитативи, но все пак цялата какофония бе за предпочитане, отколкото да чуеш запомнящия се плътен глас в планината и да посегнеш унило към “дайзера”.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia