Етиопия › Християнство

Християнството в Етиопия е леко странно. Както местния амхарски език, пълен с изключително много думи, подобни на арабските (все пак са от една група) и християнството и ислямът тук се преплитат в нещо нетипично за първоизточниците. “Нито хиндуистите са хиндуисти, нито мюсюлманите са мюсюлмани” – е казал сикхският гуру Нанак Дев, имайки предвид, че всички първо са хора… без да е стигал до Етиопия. Черквите обикновено са с два входа, един за мъжете и друг за жените, а да си сваляш обувките пред вратата им също не е доста разпространено другаде. От дългите си престои в Истанбул бях навикнал да не се будя при ранния наслов на мюезина, но тук (когато имаше ток!) и християните издуваха среднощни молитви по мегафоните си и нещата не бяха лесни. Жените по време на служба до една седяха забулени в бяло, а когато на Великден се оказахме на съвсем безлюдното плато в НП Бале, гидът ми каза – “Поседи още малко! Днес е Великден, няма с кого да си говоря, а се чувствам самотен”. “Но ти си мюсюлманин, Идрис” – отвърнах му аз и той поясни, че само родителите му били стриктни мюсюлмани, и той не се молел, и изобщо Великден бил най-големият празник през етиопската година за всички народи и всички религии. Да живее Великден – уважихме го, нямаше как…

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia