Галерия и печатен формат

Kurdistan GalleryKurdistan PDF

Кюрдистан › Мардин

Мидият всъщност се състои от два града – стар и нов, между които има около 4 вече почти застроени километра. Новият град е на такава възраст, че в него също има стар град, но основната атракция е в стария град на стар Мидият, където сред солидни каменни дувари и тесни калдъръмени сокаци се срещат десетки здраво укрепени и все още действащи халдейски църкви, пълни с деца. В сградата на конака (конак-еви) се събират турските туристи или най-вече женската част на това съсловие, познаваща всеки детайл на къщата и интериора от многобройните сериали, снимани точно там. Всичко това естествено бледнее пред калето и махалите на Мардин, които освен с архитектура могат да се похвалят с местоположението си под огромно конусовидно плато. Мардин е град на важен кръстопът, обособил се някога като занаятчийски и търговски център и както казвали навремето – “модата от Париж след 1 ден стигала и до Мардин”. Днес занаятите са зачезнали, а по-голямата част от града, в който поради тесните улици боклукът се извозва с магарета, е превърната в туристическа атракция. Но укрепленията на върха на хълма над Мардин все още са под пълен контрол на военните и старите квартали масово се реновират, запазвайки стила си. На места сокаците минават като тунели през дебелите зидове, а наред с медресетата, джамиите, пазара и дюкяните всичко сякаш е оставено да изглежда както преди 50 години. Което естествено не пречи на 5-6 километра от там, на по-ниско и по-равно да се е появил и новият административен център – Йени Мардин – с модерната, подобаваща на административен център инфраструктура. И ако преди 10 години разликата между Истанбул и анадолските села беше огромна, сега съдейки не по количеството нови сгради, а нови градове в тези затънтени части на югоизточна Анадола, вече се наблюдава началото на това приравняване на стандарта, което е признак на благополучие в развитите страни. Спомням си как няколко часа след като това лято ПКК обяви примирие, в Анадола гръмна петролопровод. “Турците се нуждаят от петролопровода, но ние ще го взривим” е крилатата пешмергска максима. Естествено, че от турска страна никой няма да преговаря с кюрдски бунтовници/терористи и то не защото те са бунтовници/терористи, а тъй като според официалната позиция кюрди просто не съществуват. Има само планински турци и те трябва да бъдат интегрирани. И наред с необходимите военни мерки Турция действа на друг фронт – чрез наливане на инвестиции – който е доста по-рентабилен.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia