Отворих очи в 5 и първото нещо което видях бе, че съм спал под една стена. Набързо сгънах палатката. Чух някакви каменопади през нощта и те бяха далеч, но това не променяше факта, че пътеката точно тук се намираше в непосредствена близост до масива. Поредната порта носеше името Фрайлес (монах – исп). Навремето тук са се крили, провинилите се в убийство младежи, които подобно на Паисий са били принудени да бягат и да живеят в отшелничество, а името на фрайлехоните също идва от тях – погледнати отдалеч растенията поразително наподобяват очертанията на човек/монах. Няма какво толкова да се разправя за този ден, времето беше лошо без гледки и на 2-3 пъти губих пирамидите и пътеката. Около обяд пристигнах в Кабаняс (3900 м), завършвайки обиколката на масива. Опънах палатката до бунгалата и хапнах някакви вкусотии от кухнята на хижата. Безименният колумбиец също се появи към 5-6 вечерта, съвсем изморен от дългия 10 часов преход. Бях му казал, че на 6-ия ден искам да кача Ритакуба Бланко, а той решил да се присъедини и даже намерил котки и пикел от познати по пътя. Разбрахме се да тръгнем само при хубаво време…