Индия - Хималаите 2017 › Нанда Деви

Нататък преходът продължи по-спокойно и ритмично и въпреки, че винаги гледам на първия преход само като на аклиматизационен, сравнително бързо изнесохме дисагите до Мартоли. Снежец вече се показа по върхове и улеи, долината съвсем се отвори и гледките изплуваха още преди края на растителния пояс. Село Мартоли все още бе пусто – явно изпреварили селяните, намерихме всичките двама от тях по пушека над каменните им колиби. Единият бе жилав, местен и дребен старец-добряк, а другият пътувал към село Лаван и само щял да спи тук. Опънахме палатката на необичайно равно място на завет (вятърът по часовник излизаше всеки ден по обяд) върху все още безводна чешмяна площадка – каналът към нея не бе чистен след зимата. На другия ден се пробвахме по пътеката по река Лаван към класическия базов лагер на Нанда Деви Изток (наречен от местните Сунандадеви). Реките са сериозни препятствия и хич не е странно да спуснеш 200 метра към някоя вада, а след това да ги качиш обратно. Но първата странична река, идваща от ледниците на Нанда Кот бе изненадващо пълноводна, а каменопади бяха изяли краищата на пътеките и от двете страни на въображаемия мост над нея. Борихме се като прасета 3 часа с терена, само по усет през нестабилни камъни и ниски клекове. Което ни деморализира, така че се върнахме в селото – поне вече знаехме мястото за лагер. После поехме към следващата долина – Пачу – водеща до друг базов лагер за друг маршрут към върха. Глутница кучета нападнала някакъв местен и той набързо ни застигна и се залепи за нас. След село Грангар продължихме изкачването заедно, а той спомена, че под Нанда Деви имало дхаба и той се бил запътил към нея. Помогнах му с част от багажа – все пак неговата раница тежеше доста над 20 кг, а моята вече бе залиняла. Най-сетне стигнахме огромна долина с множество ручеи. Дхабата му всъщност бе платнище над цепка в скалата, а по-късно се появиха и братята му и други хора, дошли тук да събират билки. Показаха ни нещо, приличащо на корен от златовръх – цената за корен била 7 евро, а килограмът продавали за 1500. Растяло нагоре в скалите, по моя преценка на около 4500 м.н.в. и те щели да стоят там до началото на мусона. Намерихме чудно място за палатката, водата от един определен ручей бе студена, бистра и идваща подземно от близката, виснала стена, а освен новите ни приятели в цялата долина нямаше жив човек. Температурите нощем едва ли са падали под нулата - на почти 4000 м.н.в. Ставахме преди 5 - и двата Нанда Деви с характерния хребет помежду им, светещи и златисти се откриваха максимум до 8 сутрин, но това напълно ни стигаше. Най-чудният спектакъл обаче се разиграваше нощем – небето е на 90% със звезди. Но в другите 10%, там над нещото, издигащо се на още 4000 метра над нас, небето е черно и светкавиците трещят със сила, каквато може само да се предположи. Преместваш поглед надясно и наляво - луната грее приятелски и звездите ярко искрят, а небето е бистро и почти синкаво, но после поглеждаш обратно към богинята... а тя беснее, троши и проклина.

← предишна следваща →

Снимки от всички пътувания