Галерия и печатен формат

Venezuela 2014 GalleryGuyana PDF

Венецуела 2014 › Рорайма

Цялата Гран Сабана е огромна, зелена, стъпаловидна тераса. Първото плато над пътя бе на 1200 м.н.в., след Парайтепуи пак така отчетливо се качихме до 1500 м, а след още 20 км финалното тепуи (с топографията на табуретка) пак се издига на 400-500 метра над всичко останало. Леко безсмислено и Гаяна и Бразилия предявяват претенции към части от тези парчета земя, принадлежащи на практика само на индианците от Парайтепуи. На километър от Рорайма, пак толкова рязко се надвесва и платото Кукенан, а пролуката между тях е само един улей, една детска пързалка за ветровете. Естествените скални паравани спират и облаците, сезоните биват мокър и още по-мокър. Водопадите Рорайма и Кукенан скачат на няколко каскади общо 600 метра, а водата е чиста и става за пиене и без филтриране, въпреки зелените или червените си оттенъци. Кукенан е затворен за посещение от както по отвесите му изчезнал бразилец. Сега касике-то (вожда) понякога давал прескъпи разрешителни на алпинистите, решили да се пробват точно тук. По тази причина, преди години, други по-бедни алпинисти щурмували източните отвеси направо от Гаяна. И само стигането им до подстъпите от тази страна си е геройство. Но стандартният маршрут си остава плато Рорайма от запад - по рампата -  без особени трудности или неприятни пасажи. В ниското се прекосяват две реки, без затруднения даже при дъжд. Следва полегат участък по вододелно било. Пътеките са утъпкани, групи минават целогодишно. Ядове може да има единствено с пури-пурите; видяхме също и коралова змия, но по-скоро тя е застрашеният вид. Постепенно скалата променя цвета си. Бяла в ниското, розова – в средата, черният пояс застъпва щафетата малко под платото. Растителността залинява и зачезва, остава само един лабиринт от неизразени като въздишки форми, скали и бегли очертания. Ориентацията се разпада и мъглата не е удачно време за шляене. Пътеките все още си личат, но само със засилено внимание, а някои по-далечни части от платото са насечени и ерозирали като цепки на ледник. Няма навигация, която да те извади от там, освен тази на познаващите района местни. Въпреки това задължителното им присъствие не е оправдано... а най-вече показва, кога дадено място е прехвърлило невинния период от съществуването си. В най-натоварения сезон пристигат по толкова групи, че пещерите и скалните дупки не стигат за всички. Погледнато от ниското, масираното човешко нашествие към платото е като отрова в извора. Но точно във Венецуела тези проблеми са само на края на една дълга опашка от по-сериозни други.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

Ден 9 - Преди Кол Д'Аюс, едно дълго изкачване в посока Зъбатия (Миди Д'Осо)

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia