Галерия и печатен формат

Venezuela 2014 GalleryGuyana PDF

Венецуела 2014 › към Парайтепуи

Шансове да намерим газ имаше само по туристическите агенции – изобщо не се пробвах. Палатка все още нямахме, но се надявах да наемем от последното село преди Рорайма – Парайтепуи. Не особено разнообразно студено меню за 5 дни скалъпихме от овесени ядки, каперси и соев сос. Купихме бисквити, кармелити (твърд, сладък хляб), сирене, риба и мед. Най-трудно намерихме нескафе, сякаш го внасяха от луната... и потеглихме. Първата отсечка до Сан Франциско е около 70 км по асфалт. От автогарата  няколко автобуса дневно тръгват на север, но билети за къси разстояния не се продават. От площада на Санта Елена трябвало да има автобус за местните индианци пемон, но той също не се появи. Върнахме се и вдигнахме палец пред автогарата. За 4 часа спря само една кола – можела да ни вземе на 15 км. Отказахме и благодарихме, трафикът беше никакъв, а заваля и дъжд. От време на време минаваше по пикап с гроздове селяни в багажника, който дори не намаляваше. Едва следобед спря първо колективно такси. Платихме по 200 боливара и скочихме вътре, а 70-те км минахме за 45 минути. Хапнахме в Сан Франциско, после намерихме стая, а вечерта се забавлявахме с мишле, намерило нашето сиренце. Втората отсечка до Парайтепуи е 27 км. Потеглихме пеш. От време на време минаваше джип на агенция, пълен с туристи, така че дори не махахме. Показаха се малки зелени хълмове с предимно тревна растителност, само около реките като в оазис се скупчваха дървета. Нямаше села, не виждахме хора. Цигарите привършваха, но се появиха пури-пури. Малки мушици, оставящи може би по-големи от собствените си размери червени точици по кожата. Първоначално не особено неприятно, на втория ден мястото се подува и сърби. Не помага дори ако веднага изстискаш ухапаното. Мушиците обитават предимно водоеми и примерно цял един базов лагер по-нататък бе зарязан заради близката река и изобилието от пури-пури. След 7-8 часа бяхме в селото и случайно срещнахме Омар, който както повечето си съселяни се оказа гид (гидовете за задължителни и националният парк е една добре организирана селска мафия). Спазарихме цена за 3 дни, наехме евтина палатка и я опънахме над ламаринената му едностайна колиба. До нея в калта си играеха 5 деца, жена му готвеше под навес, водата идваше по маркуч, а той продължаваше и към долната махала, чието водоснабдяване, поради липсата на кранче, често прекъсвахме.

← предишна следваща →

Нов коментар

Снимки от всички пътувания

снимка - Адриана Василкова

©2012 Юри Варошанов. Ползване само със съгласието на автора. | Сайтът е направен с Visia